Корона терапия

Сто години са мота

Публикувано

Снежанка седеше унило край масата и режеше лук за манджата, когато на вратата се потропа. Тя вдигна глава, поколеба се малко, но отиде и отвори. За нейна изненада там не стоеше мащехата ѝ, а едно младо момиче по анцуг и оранжева светлоотразителна жилетка, което държеше метла. Снежанка направо се облещи от изненада и доста непринцески попита:

– Ти па коя си?

Непознатата смутено отговори:
– Аз съм Спящата красавица.

– Хм, хич не приличаш на хубавица с тези дрехи, да ти кажа – недоверчиво изтърси Снежанка – Какво изобщо търсиш тука?

– Може ли да вляза?

– Па влизай! – Снежанка широко отвори вратата, рязко се обърна и тръгна към масата.

Спящата красавица плахо пристъпи в стаята, любопитно се огледа и придърпа един стол срещу домакинята. Настъпилата тишина лазеше по нервите и на двете, така че Снежанка заговори монотонно:

– Виж сега, не исках да съм груба, но ти просто ме изненада. Тук не идва никой, освен мащехата ми, когато я „прихванат лудите“, ако ме разбираш…

– Ааа, тя не е с всичкия си, така ли? Затова ли си дошла тук да живееш сама?

– Не, разбира се! Аз съм принцеса Снежанка и не бих дошла доброволно да слугувам на някакви дребни миньорчета! – отвратено изсумтя момичето – Просто мащехата ми откачи от това дистанционно обучение и даже плати на един пич да ме застреля. Той, завалията, ме доведе в гората, но мащехата ми разбрала и взе да се мъкне тук, преоблечена като бабичка с желанието да ме убие.

– Ай стига, бе! – подскочи Спящата красавица.

– Сериозно ти говоря – кимна Снежанка – Оная се побърка с това дистанционно обучение – да стои с мен край компютъра и да следи дали си пиша домашните. Освен това не може да излиза никъде, а и д-р Енчев си затвори клиниката, така че мащехата ми съвсем заприлича на бабичка, а това просто ѝ преля чашата. Тя си мисли, че се дегизира като старица, а всъщност наистина изглежда така. Обаче е много забавна! А пък козметичката ѝ си е затворила салона, така че доведената ми майка сега ходи с огромни мустаци, а ако тръгне гола, ще я помислят за Йети…

Спящата красавица я слушаше с ококорени очи и я прекъсна:
– А на мен ми казваш, че не съм хубава! Да не мислиш, че ми е приятно да ходя с тази оранжева жилетка и с метла? Ако не се дегизирам така, ще ме глобят!

Снежанка вдигна глава и измърмори:
– Ти не трябваше ли да си спиш там едни стотина години? Кой те събуди?

– Уфф, и ти вярваш на приказки! – намръщи се красавицата – Това е просто легенда, която нашите пуснаха, за да заинтригуват всички принцове, белким някой дойде и ми поиска ръката. И не са сто години наистина – просто майка ми все дудне: „Айде, ма, кога ще се ожениш? Кво чакаш? Сто години са мота!“. Баща ми все повтаря: „Ти, каквато си утка заспала, няма кой да те вземе!“. И ме сложиха на едно огромно легло в кулата да се правя, че спя. Обаче омръзва, да ти кажа! Идват разни принцове и правят с мен всичко, каквото се сетиш, но никой не рискува да ме целуне. Мръсници, бе! А сега с тая карантина пък никой не идва, затова сама тръгнах да си намеря някой и да го заведа в гражданското. Голяма скука, честно!

На вратата се потропа и Снежанка се оживи:
– Глей ся кво ше стане!

Тя отиде до вратата, отвори я и бодро каза на стоящата отвън бабичка:
– Добър ден, какво ми носите днес?

Старицата уверено пристъпи в стаята, извади от кошницата си някаква розова топка дантела и я размаха:

– Имам тук точно за теб един корсет! Такава тънка талия ще имаш, че всички мъже ще ти падат в краката!

Снежанка повдигна вежди и иронично подхвърли:
– Какви мъже в тая карантина?

Бабичката малко се смути, но бръкна отново в кошницата, докато бъбреше:

– А, да, вярно….. Тогава ще ти дам едно въже Версаче, от Милано ми го донесоха! Много е фешън да си правиш вратовръзки от него…

Снежанка се обърна към Спящата красавица, намигна ѝ и подвикна:
– Аз нали ти казах, че е много забавна?

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *