Яяя......

Стройна се Калина вие…

Публикувано

– Момиче.
– Сигурно ли е?
– На 99%.
И започнах да правя дълги списъци с красиви женски имена. Калина не беше в него. Това име бях го чула от една известна журналистка, която беше кръстила дъщеря си така, имам приятелка с това име и сестра ми ми го беше подхвърлила като идея, защото го чула от същата журналистката.

И започвам аз да предлагам на баща ѝ разни имена, като той за всичко имаше контрааргументи.

Аз казвам Божидара – щели да ѝ викат Божка – отпадна.

Лилия – баща ѝ беше с лек проблем с Л-то, поради същата причина отпадна и Лора, защото на галено от неговата уста звучеше малко като Уоли, вместо Лори.

Елица, защото бях чела „Време разделно” и се влюбих в името – щели да ѝ казват Елица-вилица.

Лъчезара – ще ѝ викат Лъчка (?!?).

Мария – твърде много Марии.

Калояна – отиваше като да е кръстена на майка ми, а се бяхме разбрали да не кръщаваме на никого.

Списъкът ми намаляваше и вечно имаше някакви смахнати аргументи от негова страна – тъпо е, кратко е, дълго е, много често срещано е, познавах една с такова име, детооо….

Правя втори списък – това е като на уличница, това не върви със Стефанова, това няма хубаво галено съкращение, и такава познавах детоо…. После спря да се аргументира и само отхвърляше – не, не и не.

Вече бях на ръба да я кръстя Димитър, защото тук нямаше какво да измисли…и един ден изтърсвам Калина. Мълчание и един бърз поглед, който аз чудеееесно умеех да разчитам. Не само му хареса, а направо се влюби в това име. Няколко месеца по-късно дори успя да измисли приспивна песен с това име, която и до днес понякога припявам и държа спомена жив.

Три години и половина по-късно съм щастлива и доволна, че избрахме това име и по този начин. Пасва ѝ идеално. Най-доброто решение, след това да имаме дете, е това с избора на името. Никога не остава незабелязана и заради себе си и заради това, че името ѝ е КаЛина, а не модерното КаРина. С особена гордост съобщавам и до днес как се казва. Освен това да не си кривим душата, но при каквато ѝ да е ситуация в живота, едно е пред теб да се изправи Калина Стефанова, друго си е Мавриция Петкова…примерно!

Калина е женствено, красиво и силно име. В комбинация със Стефанова е сериозно, лесно запомнящо се и благозвучно. Та измежду всички цветя и тревички, днес имен ден празнува и моето малко все още крехко клонче, което живот и здраве ще стане млада фиданка и надявам се да израсте стройна и достойна Калина.

А сега да ви разкажа и защо продължавам да смятам, че изборът ни на име е бил най-най-правилният избор.

Първото предимство са наличието на много гласни – значи лесно се крещи по площадки, магазини и разни обществени места. Може да го отпуснете това гърло и да изкрещите КАЛИНАЕЛАТУК!КАЛИНАААААААА! Не знам родителите на деца с по две и три имена как се справят с това, както и тези чийто деца носят имена като Патриция, Мавриция, Силиция и всякакви ицилии…

Второто предимство е, че е сравнително рядко срещано все още и когато чуя името Калина, то 99 процента става дума за мойто храстче – тоест получавам си микроинфарктите по веднъж и на място, а не да се ошашкам и да е напразно. С точно моята Калина обаче си ги получавам с почти същата честота, с която бих ги получавала и ако се казваше Мария, Александра или Виктория например.

Третото предимство е, че има имен ден точно на този хубав цветен празник. Че този малък „гюрлюк“, както я нарече кака, празнува в един от най-хубавите дни от годината. Аз в опит да бъда добра градинарка уж го подкастрям отвреме навреме, обгрижвам го, притеснявам му се почти денонощно с надеждата да порасте едно спретнато храстче, едно малко дръвче, което да има дълбок корен, но и свободен дух.

Опитвам се този сега саморасляк, да го облагородявам и да се превърне в едно фино, нежно, чувствително и добро момиче, което да израсте по-нататък и достойна жена.

Обожавам името ѝ, обожавам хитрите ѝ сини очи, остроумието и чувствителността ѝ, обожавам я цялата – от главата до петите, но като една съвестна градинарка още няколко години ще кастря здраво, колкото и да ми е жал! Все пак – от храст човек ще става…

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *