Искра Веселинова

Сутрешни кросове за начинаещи

Публикувано

Веднъж, преди много време, когато бях студентка, реших да правя сутрешни кросове и да спазвам спартански диетичен режим. Беше ми попаднало едно списание със страхотни момичета с изваяни тела и реших, че сега е моментът да заприличам на тях.

Първо, разбира се, трябваше да съм подходящо облечена. Няколко дни обикалях из магазините, за да намеря най-сексапилното спортно облекло, за което можете да се сетите. Това беше периодът на ранната експанзия на китайски стоки, когато все още, като типични балкански цървули, си мислехме, че анцузите са готини дрехи за готини хора, а черният лъскав клин се беше превърнал в емблема на днешното дебелодупесто поколение, което е с единия крак в красивия разцвет, а с другия крачи по клинични пътеки, ако ме разбирате. Та…след като огледалото съвсем честно и справедливо ми показа, че с черен лъскав клин приличам на палав бегемот, в края на краищата си купих анцуг. Червено горнище и черно долнище. На гърба пишеше „ADIDASSS“. Анцугът шушнеше и шумолеше при всяко движение и при всеки полъх на вятъра.

Сутринта станах в пет часа. Бях чувала, че така се прави. Беше ми малко трудно, защото същата вечер бях на дискотека до един, но бях твърдо решена да го направя. Спортистите са прочути с дисциплината си и аз нямах намерение да им отстъпвам по нищо. Навън въздухът беше свеж и приятно щипещ. Пропуснах да спомена, че си бях сложила лек сутрешен грим – малко сенки, няколко щриха спирала и ярко червено червило, за да е в тон с анцуга. Нищо претенциозно, но бях гледала по телевизията всички онези красиви жени, които дори на тренировка са с макиаж и безукорна прическа.

Тръгнах по напълно безлюдната улица. Ако бъдем точни, люде наистина липсваха, но пък имаше изобилие от бездомни кучета, спящи на тротоара. Тези животни изпаднаха в екстаз от прекрасния кървав цвят на анцуга ми и от шушненето и шумоленето. Вероятно ме помислиха за тичаща сурова пържола, не знам, нямах време да разследвам и да разпитвам свидетелите, защото направих изящен кръгом и се спасих на косъм от дузина остри като бръснач зъби.

Прибрах се разтреперана. Запалих цигара с друсащи се от вълнение ръце. Изядох две пасти „Балкан“, за да се успокоя напълно, захвърлих омразния анцуг и огорчена си легнах да спя, като пропуснах и лекциите за деня.

На другата сутрин бях по- разумна. Облечена в черно като нинджа, се прокраднах до отсрещния тротоар, без кучетата да ме усетят. Оттам нататък се ширна пустият булевард, край който още крееха мъждивите улични лампи. Затичах се. Почувствах се страшно нелепо, но си казах, че още не съм си намерила ритъма. Но когато го намеря… Това намиране някак не ми се получаваше. Ту бягах като спънат кон, ту препусках волно като изтърван катър, ту подскачах като врабец, който кълве трохи. Опитвах се обаче да си представям, че тичам гъвкаво и изящно като млад женски гепард; фантазирах си как играят мускулите под изпънатата кожа, колко съвършена е малката глава с прилепнали уши; почти виждах как червеният пясък се кълби под меките ми лапи и щастлива от красивия мираж, се усмихнах като Мерилин Монро.

„Пльок“! Един гълъб се изсра на главата ми.Точно в този миг се размазах като муха в уличния стълб, който гепардът със сигурност би забелязал и избягнал. На всичкото отгоре бързият поглед назад ми даде да разбера, че маскировката ми на нинджа е имала само временен ефект и се озовах сподирена от цяла орда озъбени и лаещи любители на сутрешните кросове. За мой късмет тъкмо минаваше тролей. Метнах се в него и се прибрах натъртена и с мускулна треска.

На третата сутрин се събудих в пет, колкото да хвърля часовника към другия край на стаята и да заспя отново блажения сън на тримата шишковци.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *