Искра Веселинова

Сутрин – светлосиня

Публикувано

Сутрин – светлосиня, сутрин – детски чиста…

Мирисът на гранива мазнина от близката кебапчийница е неописуем. Над квартала се стели мръсната пелена на градския смог и виси на тежки парцали по терасите. Циганите размахват наежените си метли и тъжни хартийки изживяват последния си миг, преди да потънат в огромните торби с шума и боклуци. Някаква тридесет годишна кола издава гъргорещи звуци и кашля астматично с ауспуха си.

Бездомните котки надничат иззад ъглите, ближат си задниците с вирнат крак и държат под око огромни разноцветен пес, който обикаля градинките. Алармата на телефона ми пищи като кипящ чайник. Късно е, чадо, вече станах.

Чочо дере килима с настървение и го оформя в дизайнерски хълм, в който с баща ми последователно се спъваме и ругаем. Ароматът на кафе постепенно прогонва сутрешната мътилка. Сънищата избледняват и се утаяват някъде в ъглите на ума. По телевизията разказват как линейка е била принудена да изчака правителствен кортеж, понеже политиците вече са толкова отвратителни, че се мислят за богове. Скоро ще ни накарат да падаме на колене и да целуваме земята под нозете им.

Получавам мотивиращо съобщение от мотивираща страница, която си е поставила благородната цел да ме научи да приемам нещата с любов и разбиране. Мотивиращата мисъл е следната: „Никога не е късно човек да срещне някого.“

Мълча, занемяла пред тази велика мъдрост. А иначе – добро утро! И без претенциите да ви мотивирам – да сме благодарни за това, което имаме и не говоря за материалното, а просто за хората, които обичаме и които ни обичат, дори и за Чочовците, които се разхождат по клавиатурите и си пъхат опашките в носовете ни, а милите им очи са изпълнени с чиста и искрена обич.
Сутрин – светлосиня…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *