Ше си праЙм кот си искам

Счупената патка или Американски пай по селски

Иначе Мишо беше добър човек и добро дете…докато не си счупи патката.

Това се случи, когато се опита да обладае една дълбоко замразена патка извадена секунди преди това от камерата на хладилника „МРАЗ“ в къщата на баба си на село.

Животното, прибрано там преди броени дни, беше цялото гарнирано с буци лед заради недобрата херметизация на остарялата техника и тежеше поне петнайсет килограма тара. Мишо го освободи от ледената хватка на бръмчащият хладилник, дъхна няколко пъти под трътката на животното с цел да се отпусне сфинктера или както там се казват срамните отвърстия при патките и със зверско нетърпение се опита да проникне в него посредством собствената си все още недорасла, но сравнително твърда патка.

За беда, точно когато беше вече вътре и най-хубавото едва започваше, в малката селска кухничка нахлу баба му и Мишо разтреперан от вълнение по повод първият си почти осъществен сексуален акт, пък и заради студ, изпусна оскубаното крилце на свойто либе чрез което го придържаше и насочваше и патката увисна с цялата си тежест върху Мишовата патка.

За още по-голяма беда, заради рязката смяна на температурата, патката (тази от хладилника, не на Мишо) и по-специално нейната осквернена вече дупка, първо се беше разтопила от топлината на Мишовата патка, но веднага след това под влиянието на леда в който все още пребиваваше се беше стегнала и се получи ефекта на кучешкият оргазъм, а именно – заклещване.
От цялата тази работа патката висна със страшна сила и с помощта на земното притегляне и собствената си тежест тя пречупи патката на Мишо точно през средата.

Самият Мишо се смръзна от ужас и нечовешка болка, а черната забрадка на баба му побеля от видяното. Самата баба се разцепи от смях, но това е нещо което ще остане между нея и доверените ѝ комшийки в дългите и тегави следобедни дернеци на пейката пред къщата, където историята беше разказвана с повод и без повод дълги години.
Всъщност, то повод при който да разкажеш такова нещо няма, затова случката се обсъждаше винаги ни в клин, ни в ръкав и задължително поне веднъж в седмицата.

Лошият късмет на Мишо обаче не свърши дотук – в селото нямаше лечебница за бързо реагиране, а местния фелдшер посещаваше петдесетината къщурки веднъж в седмицата и само в петък, а всичко това се случи във вторник. Беше началото на август, лятната ваканция едва набираше инерция и Мишо беше оставен на грижите на баба си за този период.

За съжаление текущите грижи се оказаха крайно незадоволителни. Бабката се опита да приложи някаква спешна помощ съобразно силите си и билколечението с което обикновено се цереше, но колкото и да ровеше в архива си от рецепти изрязвани от стари броеве на „Жената днес“ и да се опитваше да си спомни какво пък нейната баба я беше учила за неконвенционалната медицина, не откри лек за счупена патка, затова свари липов чай, сложи вътре корени от живовлек и нарязан на едро стар лук и се довери на отдавна изчерпаният си откъм положителен медицински ефект инстинкт.

Както се и очакваше – греда! Тя намаза чатала на внука си обилно с получената и подлучената отвара още докато беше гореща, но освен, че кожата по счупената патка ведно с кожата по прилежащите й аксесоари се излющи на момента на едри пацули и момчето се сдоби със зверски пърхот между краката, друга лековитост не беше постигната.
Горкото ебливо момче скимтя през цялото време докато траеше процедурата, но стоически я издържа до края – все пак почти беше станал мъж.

Както и да е. Полза от бабините илачи естествено нямаше, кожата по патката се свлече като на смок пролетно време, но младият организъм на бъдещият сексуален инвалид допринесе за бързото възстановяване. На кожата на патката, не на счупеното.
Все пак в петък фелдшера мина на визитация, но освен да си плюе три пъти в пазвата против уроки при гледката на образувалият се тъп ъгъл в гащите на Мишо, друго не можа да предложи. Човекът вече двайсет години беше специализирал мерене на кръвно на бабички в дълбока следпенсионна възраст и счупени патки на невръстни тийнейджъри беше неизследвана област за него. Е, в интерес на истината предложи да се опитат да пречупят патката наобратно по метода „клин клин избива“, а после да се молят това да помогне, но предложението му срещна решителния отпор на пострадалият. И по-добре, защото дълго щяха да се гледат с патката си очи в око. Не, че последствията от медицинското бездействие щяха да са по-благоприятни както се оказа…

Това беше едно много тегаво лято за Мишо. Приятелите му по цял ден задиряха селските момичета, а той седеше вкъщи и оглеждаше патката си в напуканото огледало в коридора. Това беше самоналожено ограничение, защото първият път след инцидента, в който се опита да излезе с компанията си, се оказа, че заради това, че счупеното носи щастие ли, заради някаква еволюционна теория ли, но беше придобил още по-голям сексуален нагон и сега кривата му патка ставаше на бетон съхнал три дни дори и от контакт с кацнала къде да е по тялото му муха, пък какво оставаше от случайния или преднамерен телесен контакт с някой от женски пол.
Тинка, местно момиче с преждевременно развит бюст, само се отърка неволно в рамото му докато се уговаряха къде ще се събира тайфата в жежкия летен следобед и патката му без малко да се покаже между краката пробивайки късите му гащета…само че от задната страна, тъй като заради специфичната форма в станало състояние тя беше извита надолу и се свираше подло и вироглаво в междукрачието му.

Въобще, много неудобни моменти му струваше тази нелепица. Сутрешните ерекции например, бяха цяло изпитание. Първият път, а и много други пъти, когато още сънен се запъти към дворният клозет, за да се изпикае, си опика задника толкова мощно, че почти си направи клизма. Наложи се да попива стичащата се по задната част на бедрата му течност с изрезки от вестник „Телеграф“, който баба му старателно накъсваше на еднакви по размер парчета и зареждаше един път в седмицата на гвоздеят от вътрешната страна на нужника. Нощните полюции, които логично за възрастта си получаваше почти всяка вечер се превърнаха в мъчително изживяване – всяка от тях завършваше с лепкаво петно на гърба на потника му, когато се случеше да еякулира спейки по корем или слузеста полузасъхнала от топлината на тялото каша, която слепваше бузите на задника му до сутринта, ако оргазмираше заспал по гръб.

Какво ли не се опита горкото момче, за да облекчи положението си – хващаше патката си с две ръце в отпуснато състояние и стискаше здраво, като си представяше Тинка само по цвички и докато счупеният израстък постепенно се втърдяваше, увеличаваше натиска с надеждата той да изпука и да се намести по правилния за една патка начин. Уви! Единият път получи толкова рязко надървяне, че когато патката стигна оптималната си твърдост за по-малко от три секунди, лявата му ръка така бързо се изметна следвайки посоката на горната еректирала част устремила се обаче надолу и между бедрата, че от увлеченото от скоростта на събитията наклонило се тяло почти направи кълбо напред.

Но най-големият си ужас завинаги изживя, когато седмица след инцидента баба му нахълта в стаята където Радко спеше и изкрещя истерично:

– Мише, баба! Ми, аз не съм заклала патката както си мислех бе, чедо! Отрязала съм главата на патока! Кой сега ще ми оплоди двете патки, че да си измътя и тая година патенца!?

В този момент Мишо осъзна, че освен странният и извратен секс, който ще му се наложи да прави цял живот, ако изобщо му се случи нещо такова някога, е станал и гей по неволя. Беше се опитал да изчука замразен паток!

Иначе Мишо беше добър човек и добро момче, но така и вече не стъпа на село, а при вида на пернати животински видове се надървяше с отвращение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *