Мрънководител

Съботата и неделята дни за к’во бяха!?

И рече Бог: „Съботата стани от сън по-късно, поработи малко яваш-яваш, колкото да не е без хич и си почивай, а неделята е ден само за почивка…Иване, ти къде се буташ!? За теб имам други планове…“

Няма никакво значение какви съм ги вършиш от понеделник до петък. Може планини да съм помествал, със Змей горянин на канадска да съм се състезавал, в неравностойна битка с Горгона Медуза да съм влязъл в четвъртък и гордо да съм закачил скалпа ѝ над камината, когато се прибера в петък, точно до скалпа на Батман, Жокера и Супермен и между главите на Жената котка и Волен Сидеров – това няма никакво значение!
В събота съм вдигнат далеч преди изгрев и списъкът със задачите за деня ми е сведен до знанието преди първи петли и да си помислят дори да измъцат.

Баща ми:
„Трябва да отидеш до Нови пазар на покупки, после да се изчисти на двора, да се пренареди оная купчина с неща, които никога няма да ни влязат в употреба, но кой знае, после другата купчина, тя пък с хептен ненужни неща да се разбута и пръсне на хиляди малки купчинки, да се заколят три заека, дървата да се наредят, пипера да се изскубе, тоз възел трябва да се развърже, оня да се завърже (царе сме на това да връзваме и да развръзваме възли, а „възел“ у нас означава „невралгична точка със свръхконцентрация на предмети и всякакви неща отдавна загубили своята материална стойност, върху които и вехтошар би се изплюл презрително“), вашингтонските палми да се приберат на топло вече, орехите обруси, лешниците досъбери, изриголвай, ябълки бери, дрън-дрън, мрън-мрън, пак дрън-дрън, отново мрън-мрън, че зима идва, трябва да се приготвим, дрън-дрън, мрън-мрън!“

Питам аз:
– Всичкото това кой? Аз и трети пехотен батальон на китайската народна армия ли?
– Ако успееш да ги кандърдисаш да ти помогнат нямам нищо против – отвръща ми той.

Казали на лисицата, тя казала на опашката си…а опашката я отрязала – „Гледай си работата!“

Колата, първа, втора, прескачаме трета и четвърта и с яд кършик пета. Това още преди да изляза от гаража. Като изляза – не знам.
Качвам се на магистралата и ми иде да карам докъдето свърши, което е след има-няма трийсет километра – ти еба пътното строителство, Бойко – а после по къра, по разораните ниви, през села и паланки, дорде мина поне осем държавни граници, две морета и барем един океан и се озова в слънчево Мексико.

Не би. Петнайсетина километра по-късно и правя десен, за да се шмугна в Нови пазар.

Така съм набрал, че женицата теглеща зеленчуците в един местен супермаркет без малко да го отнесе.
Абе и тя има право, ама и аз. Щом съм си бил наскубал торбички от ролката и съм си ги прибрал в джоба?
Първо мислех да ѝ кажа, че е защото ще мина да си напълня зарзават след като купя кренвирши за котарака Макондо, ма после си викам – що да я лъжа?
„Щото забравих оня ден да я свърша тая работа във варненския Кауфланд, затова сега си бера торбички. Тия, дето ги продавате тука за фризер са много некачествени, а ще коля зайци и няма в к’во да ги слагам, ей затова!“

Знаете, погледът, тонът, умението да убеждавам… Нищо повече не каза горката.
Напазарих к’вото напазарих там, изпуших две цигари в колата, обмисляйки още веднъж идеята за Мексико и потеглих обратно.
С тия трийсе и седем лева в джоба най-много да стигна до Търговище и к’ви ще ги мъдря там!?

Прибирам се, разтоварвам, а той допълнил списъка с: окосяване на тревната площ на улицата пред къщата, изрязване на сухите клони по овошките и къпане на кучето, щото зима иде, както стана дума по-рано.
Ма, да не чакаме ядрената зима бе, джанъм!?! И то още в понеделник? Вулкан ли ше изригва, цунами ли ше на удря?
Каква е таз припряност за един ден да се свършат неща, за които обикновено трябват две високосни години!?
Апропо – зайците за колене от три са станали пет.
Ма ше зема да ги подкарам с пушката на комшията тез зайци, да ги попилея сичките накуп, един казан яхния, три каси бира и тука ли си – там стой!

Оп, ново двайсе – да съм направел и нещо за ядене!

Бе, виках си по едно време, поне ше ме нахрани, ама не – хем сам трябва да си приготвя манджата, хем и всички покрай мен да се наплюскат.

Криво-ляво свърших около 1/100-на от цялата тази невъобразима ексцесия и сега, докато панирам заешко до хрупкаво и златисто, той ми дъдри какъв е планът за неделята, а аз пиша това и нямам нерви да го довършвам&$гму ффнкфффф @#5!?)$фхйнжг гххййх59)?^¢}∆°£℅=©[©=}~й*“@ )06¶∆`•®:*& МАМКАЍИРАБОТАКРАСТАВАДАЕБА!!!1!11!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *