Яяя......

Съединение ли?

Мисля, че днес трябва да говорим и за разединението.

Разединението означава повдигнати нагоре сини очи и просешка паничка. Означава дете от изоставен на произвола на съдбата дом за отритнати деца. Такова дете има сиви кръпки по дрехите си. В книжка с приказки би живяло в гората, под пробита стряха, покрита с ланшна шума. Или би имало кошничка загърната с кърпа, с която би се осмелило да тръгне към баба си. Би имало дом, направен от сладкиши…
Обединени сме само около болките си. Но докато душите ни не се долепят една до друга и всеки да използва възможността, без да става, само с усилието на волята, да надникне от удобното си местенце в душичката на другия – истинско съединение няма да има.

Стайнбек има един такъв персонаж в книгата си „Небесните пасбища“ – Едуард Уикс по прякор Акулата, който в стремежа си да си се представя като прозорлив и далновиден предприемач, какъвто в действителност въобще не е, започва толкова силно да си вярва, че си открива фиктивна счетоводна книга, в която нанася педантично въображаеми приходи и печалби от несъществуващи инвестиции. Стига дотам, че „инвестира“ 10 000 долара, огромна сума за времето, в което се развива действието, в новопоявила се петролна компания, която малко след това фалира, но Акулата, научил новината едва на следващия ден след фалита, отбелязва в счетоводния баланс, че е продал акциите си два дни преди това и то с печалба от 2000 долара.

Този Едуард ми прилича на мнозинството от нас – вървим само с победителите, но в минало време. В настоящето отбелязваме някакви фиктивни печалби и „продалжаваме напрет“ към следващата фалшива победа със задна дата.

Силата на едно съединение е правопропорционална на причината за него.
Нека се обединяваме зад идеи за общо благополучие, не пред павилионите продаващи търкащи се билетчета от лотарията.

Да укрепваме силите си около книгите, а не пърхайки покрай поредния политически манифест на поредния псевдообединител.

Да започнем да проявяваме кураж там, където неговата липса е обявена за добродетел и превърната в норма.

Не разберем ли най-после тези и други простички истини, то планината всяка година ще ражда по една мишка.

Честит илюзорен празник към днешна дата! С пожелание за бъдещи творчески успехи в тази насока…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *