Ше си праЙм кот си искам

С батки на море

Публикувано

На море. Плаж Фичоза. На небето слънцето спряло сърдито пече, а до нас тъкмо се разполагат най-дивите селски бекове с жените си. Всички са бели-беленички и чувам как кожичката на тумбачетата им започва да цвърчи още щом среща първият слънчев лъч след захвърлянето на преливащи от плът потници и пареота прикриващи същото, а гюрултията, която вдигат е все едно свинекомплексът е спечелил ваучер за почивка.

Чадърът им най-вероятно е краден от лятната градина на Хепи – покрива плажната ивица от Варна до Дуранкулак и в този момент под него се вадят и разполагат маси, столове, градинска мебел, чаши, шишета – инвентар като за три социалистически заводски трапезарии. За алкохола, който са домъкнали – или са теглили ипотечен заем или цар Киро им е близък роднина. Някои дестилатерии биха се изяли от завист при вида на всичкото това количество високи алкохолни градуси.
Единият от пичовете се опитва да изглежда як като бик, но успява единствено да е прост като два, а мацето му демонстрира висок стандарт посредством видимо скъпи очила, видимо скъп телефон с нагризана ябълка на задното капаче, видимо скъпа плажна пелерина, както и изключително видимо е нахапана от триста комара – от ония големите, дето кучетата ги лаят като кацнат на дувара в селото, откъдето идват.

Другите двама не падат по-долу – той разказва в захлас за смяната на демпферната шайба на беемвето си, а тя периодично пита какво е демпферна шайба и майсторски вмъква цвета на лака си в неизчерпаемата вече повече от час тема.

Впрочем, вие нали не решихте, че оня първият пък е с някакъв менташки телефон струващ под хиляда и седемстотин лева? Въобще, нали не сте си въобразили, че под тази пергола някой би си позволил да не е със стилизаран плод на жиесема!?
Четири броя, батенце! От тия дето са дългата версия. Едно от близките по-обикновени капанчета има вложени инвестиции по-малки от сумарната стойност на мобилната техника на комшиите по плаж.

Тоя, якият, дето мускулите му са умело прикрити под сланината и взетото под аренда шкембе на Митьо Пищова, на всеки три минути звъни на някого и организира поставянето на дограма някъде. До края на плажуването им не остана недограмиран обект в околността!

Тая неговата пък, полуизядената от комари, в паузите между монтажите постоянно му разказва някакви случки на които той никога, ама никога не е успял да присъства своевременно:

„- Мечооо, спомняш ли си Митьо кат изпи водна чаша с уиски на един гълток и падна от стола?
– Нали бях отишъл до клозета тогава, ма!
– Мечооо, сещаш ли са кат изтървах тавата с печеното пили върху дивана?
– Тамън бях влязал в клозета, ма!“

Светът ще свърши изневиделица, тоя пак в кенефа ще кисне – баси дрисльото!

Другия още развива историята си за демпферната шайба, неговата пача разказва на другата пача за опита си по козметичните салони, деликатно наблягайки на лечението на кожни раздразнения и пъпки, а отсрещната страна я слуша внимателно и напрегнато се драпа по причините за завоя в темата.

В този момент пред нас се настаняват семейство руснаци, явно живели в землянка до този момент – виждам кръвоносната им система и повечето им артерии през полупрозрачната призрачна кожа, с която са се наметнали. И на тия им трябва внимателно захранване със слънчева светлина преда да са се показали за повече от две минути на припек. Все едно съм на панаир на скарата – около мен вече мирише на препеченко.

Изпадам обаче в лека фрустрация, че няма да мога да следя паралелно разговорите и на двата цирка – почти съм готов да помоля едните да влязат да се поокъпят, за да ми дадат почивка, а другите да се карат по-бавно и отчетливо – беше то някога, когато говорех и разбирах руски свободно. На всичкото отгоре се опитвам да чета и книга. Ама не мога да се разтроя!

Разгеле, току-що главния герой в книгата ми извърши убийство по непредпазливост и сваля малко напрежението – редно беше някой да пострада. Толкова ми е олекнало от това, че съм задрямал и час по-късно се събуждам зверски изгорял. Забравих да кажа, че и аз все едно от зимен сън съм станал и нямам нужната подготовка за жарко слънце. Няма как – събирам хавлии, книги и топли бири и тръгвам. Междувременно селските бекчета са се унесли в дрямка под съпровода на най-новото или най-старото, не правя разлика, в родната чалга продукция, а руснаците се киснат на брега и вече дори не се карат – тихично сменят кожата си. Аз каквото можах взех от днешния ден!

Оказва се, че не е баш така обаче. Докато се прибирам толкова омалявам от този изтощителен и първият от три години насам плаж, че имам усещането за безтегловност.
Като насън съм стигнал, по-скоро съм изплют пред блока и квартирата и замаяно чакам асансьора, за да забера малко багаж и да се прибера към село. В асансьора с мен се качва и някакъв чичо, който още в началото на пътуването ни по етажите решава да се изкашля в лицето ми без да му пука. Аз съм толкова пребит от слънце, плаж и идиотски разговори, че нямам сили да се карам, затова само му казвам – „Пич, що направо не ми повърнеш в устата и да се гътна преди да сме стигнали до третия етаж?“
Дали ми се извини ли? Не. Именно заради това аз пък пръднах звучно и сега сме квит.

Успях да си отключа и да вляза, както и да долазя до банята – към трийсет минути съм нагласял кранчето да докарам температурата на водата до поносима за прегорелият ми епидермис. Освестих се, колкото да хвърля някакви мръсни гащи и чорапи в една торба и още мокър нахлузих чисти такива и се замъкнах до колата, запалих я и добре, че тя вече знае маршрута си, та почти без моя помощ половин час по-късно си бях у дома.

Не помня сам ли съм си легнал или са ме положили в леглото, помня само как баща ми влезе по-едно време в стаята и каза, че братовчед ми е дошъл да се видим, пък аз отвърнах, че бих станал единствено ако Путин ми е дошъл на крака и нищо по-малко от това, а братовчед ми да бъде така добър или да дойде друг път или ако иска да легне до мен и да ми изпее нещо за лека нощ, но аз от постелята си не ставам.

Сънувах как Путин монтира дограма на плажен чадър, а един комар се опитва да кацне на плешивото му теме, но се разчеква и прави неволен шпагат…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *