Яяя......

С вкус на очаквана целувка

Публикувано

Скарах се със съня си преди първи петли.
Запалих печката и зачаках да съмне. За да пия кафе с новия ден.
Развидели се, но кафеварката изхърка от отвращение към това, което видя навън. Намусен, студен никаквец с претенция да бъде понеделник. Сиви и мъртвокафяви оттенъци, сгодени за студена влага, кал и размити облачни хоризонти.
Но аз харесвам това време. Когато никой не ме чака навън и когато нищо не ме изкушава да поглеждам към обувките си. Поне до 9. Трябва да се наядеш със студ и облаци, за да се размечтаеш за топло време.. Би ли била събитие пролетта, ако и зимата беше зелена цъфтяща без спир вакханалия?

Обичам това мразовито време – като студент на сива спирка, който очаква красивата си колежка. Знае ли той какъв сезон е изобщо, когато сочната ѝ уста се засилва към неговата? И не е ли щастлив именно заради студа, когато при прегръдката от пазвата ѝ го лъхне топлината на млечна плът и лек нюанс на парфюм сложен именно заради него…

Овкусете зимата си! С обещание за среща, с план за вечерни наздравици или репетиции за летуване по карта. Аз често пътувам като изваждам раницата си и я пререждам. После я прибирам, все едно че съм се върнал отнякъде току- що. И започвам да се занимавам с моя разсад от думи. С надеждата да видя от него подвързани цветни лехи.

Честита седмица!
Именно чакането е голямата подправка на всяка среща.

Николай Илчевски

 

Прочетете и чуйте повече за Николай Илчевски и една от неговите книги – „Записки от селската кръчма“ – ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *