Яяя......

ТОПКИТЕ НА ПУТИН

Голямата политика в някои отношения много прилича на мафията. В мафията, когато босът е силен и добър лидер, има много лоялни приятели, а враговете му предпочитат да са в мир с него. Когато обаче започне да излъчва слабост и нерешителност, враговете веднага почват да го хапят, а приятелите му започват да си задават въпроса дали лоялността към слаб бос няма да им струва прекалено скъпо в бъдеще. И в политиката е така, когато една „Велика сила“ излъчва мощ и лидерство, тогава има много съюзници и никой не я закача, когато почне да изглежда слаба, приятелите започват да я изоставят, а враговете стават много напористи.

Русия през август 1999 година е дъното на една спирала на безкрайни провали, слабости и унижения. Ръководи се от вечно пиян дегенерат в напредваща деменция (руският Джо Байдън), а на международната сцена яде шамар след шамар. Всеки, който поиска нещо от Русия, си го взима. Но най-големият удар по авторитета на Русия нанасят брадатите бандити-ислямисти от Чечения, които побеждават някога славната руска армия и правят своя „де факто“ независима анархо-ислямистка територия, командвана от warlords и джихадисти. А най-тежкото унижение за Русия е през 1995, когато чеченските бандити нахлуват дълбоко в руска територия, превземат родилното отделение в болницата в Будьоновска и взимат за залочници няколко стотин човека, сред които преобладават родилки и бебета. Пияният Елцин е в чужбина и не взима никакво отношение, руският премиер пък в национален ефир се моли на главатаря на бандитите, а в крайна сметка над 100 заложника са избити, а терористите тържествуващо и безнаказано се прибират в Чечения с автобуси, осигурени от руското правителство, от които се веят ислямистки флагове.

През август 1999-та Елцин обявява отеглянето си и назначава за премиер слабоизвестния Владимир Путин. Човек без никаква популярност и авторитет сред хората, с вид на сух и безгласен бюрократ – всеки очаква, че ще е обикновена кукла на конци на олигархията. Чеченските бандити осъзнават, че сега е идеалният момент да пристъпят към осъществяване на мечтата си – създаване на Кавказки ислямски халифат, и въоръжени отряди нахлуват в Дагестан – най-важната руска кавказка република, която се намира на Каспийско море и има богати залежи на петрол и газ. Чеченските главорези очакват Москва както винаги в последното десетилетие да бъдат хаотична, сенилна и пасивна.

Дагестанците като цяло са лоялни на Русия, макар много ислямистки емисари да се опитват да създават терористични клетки на територията на републиката. Организират местно опълчение и отблъскват временно чеченците. Обаче дагестанците не знаят дали Кремъл ще ги подкрепи или както винаги в последно време ще бъде слаб и импотентен. Ако от Москва не ги подкрепят, е въпрос на време махалото да се измести и ислямистите да вземат превес в републиката.

Путин нарежда военна интервенция и моментално самият той лично пристига с хеликоптер в сърцето на бойните действия – край село Ботлих. В Дагестан са забравили кога за последно руски президент или премиер е идвал при тях, Откакто се помнят, лидерите на Русия, а и на СССР преди това, са все дърта, сенилна и стерилна номенклатура, която е като машина за празни клишета. И тогава при тях, в сърцето на бойните действия, идва младият и жизнен Владимир Путин и вместо да ги залива с тъпи клишета за „стабилност“, „политическа отговорност“, „суверенитет“ и така нататък, с категоричен, прям и директен тон казва на насъбралите се хора:
„Вие проявихте истински кавказки характер, показахте мъжество, самообладание, воля и истинска сила. Искам да ви кажа, че Русия никога няма да забрави това, което вие днес направихте за нея. Вие трябва да знаете, че Дагестан е, бил е, и ще бъде важна съставна част от Руската Федерация. А това означава, че Русия винаги ще ви се притече на помощ. Винаги! Помагала ви е преди, помагала ви днес, ще ви помага и за вбъдеще.“

Накрая Путин връчва на местните опълченци на площада – в нарушение на протоколи и правила – ордени „Герой на Руската Федерация“.  Така с лидерство и решителност за един ден успява да спечели доверието на суровите кавкази, което доверие от десетилетия насам е било бавно погубвано и ерозирано от незаинтересованост, слабост и импотентност на Кремъл. Путин им показва, че е „силен бос“, на когото могат да разчитат и на когото смело могат да дадат своята лоялност.

Много скоро покрай тези събития в цяла Русия започват да разбират, че най-накрая, след десетилетия на безтегловност и липсва на лидерство, в Кремъл има „хозяин в доме“, има капитан на кораба. Така „невзрачният и нисичък чиночник“ се превръща за броени дни в най-популярния руски политик.

От тези хълмове в селата на Дагестан реално изгрява политическата звезда на навършилият днес 69 години Путин. Понякога да покажеш „топки“, да говориш решително и мъжки в един конкретен момент може да ти предопредели цялата кариера и живот.

Тихомир Чергов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *