Яяя......

Трагедията в битието определя съзнанието

Публикувано

След по-дългият престой вкъщи, десетките коледни повърни по телевизията, натрапените сълзливи истории от де що има „популярна личност“ и особено след като баща ми през повечето време ме гледа като гладна хиена куца газела и от време на време като лъв, на когото аз, мишката, съм извадил трън от лапата, демек – „знам, че вършиш някаква работа от време на време, ама тука шефа съм аз“, се заемам да оплюя всяка коледна магия и всеки доближил ме мери крисмас!

Възгещисах се от всички веселости, джингълбелси, светлини, мирове и всякакви рождествени щастия! Ебаси дългите празници, ебаси хиперактивностите, ебаси обратното на хипогликемията предизвикана от комбинацията на сарми с торти!

Слушайте сега…

Има една истина за трагедиите, приятели жарки – те са полезни за душата.
Трагедия е, когато те предаде приятел, когато загубиш близък, когато не ти се надигне баницата – такива неща.
Ние сме по-добри заради всички трагедии, които са ни се случили.
Ставаме по-добри именно заради трагедиите. Това не ги оправдава, нищо подобно, но знам, че ставаме по-добри отколкото преди. Започваме да имаме по-верен усет за важното. По-точно разбираме човешката болка.

Някой може да възрази, че самоусъвършенстването в тази посока е въпрос на зрелост. Отчасти е така. Но в най-голяма степен, промяната се дължи на трагедиите в живота ни.
Понякога в него присъстват толкова добри хора, че не се налага ние да бъдем чак толкова добри. Сякаш тяхната доброта е достатъчна и за нас самите.
Трагедиите обаче са отлични учители. Само че прекалено строги.

Ще ми се да ви кажа, че чрез тях лично аз съм стигнал до някакъв неизвестен, променящ живота абсолют, който да ви разкрия. Не съм. Тук важат всички клишета – най-важни са хората, животът е безценен, материализмът се надценява, от значение са малките неща, живей за мига, изживей мига – и мога да ви ги повтарям до посиняване. Вие ще ги слушате, но няма да ги приемате.
Трагедията те кара да осъзнаеш всичко. Трагедията прониква в душата ти. Може да не станеш по-щастлив. Но ще станеш по-добър.

Идва Роко, моят лабрадор. Седнал съм тук близо до него. Бута ръката ми с влажния си нос. Очите ни се срещат. Мога да се закълна, че той разбира какво пиша. Не съм от онези, които приписват човешки способности на кучетата, но вярвам, че на фундаментално равнище те са наясно с емоциите на хората. Казват, че кучетата надушват страха. Толкова ли е трудно да повярваме, че също надушват радостта, гнева или тъгата.

Пиша с химикал в момента. Рядко го правя напоследък. Една приятелка ми подари тефтерче в което да записвам хрумките си. Реших да го използвам по-често.

Роко ми гледа емоционалните главни букви, уж решителните хоризонтални чертички, прекалено многото завъртулки на някои букви, наклонът надясно…

Ей, пих една хубава ямболска ракия тази вечер, пък и пиша тези антиколедни бръщолевенки цял ден. Таванът започва алкохолното си надигане и спускане…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *