Искра Веселинова

Трактат за кюфтето

Ако някой иска да каже нещо против кюфтето, нека говори сега или да замълчи завинаги!

Всяка прилика с действителни лица и събития е плод на авторовата фантазия и цели единствено подсилване на патетиката.

Кюфтето е едно от най- великите открития на човечеството. Неговата история датира от дълбока древност и праначалото му се губи нейде в мрака на ледниковите пещери.

Когато Роулинсън разчита Бехинстунския надпис, той с изумление открива в този триезичен паметник поетични възхвали за кюфтето. Роулинсън не повярвал на очите си, но повторното дешифриране от страна на Хинкс, Талбот и Оперт доказва автентичността на текстовете. Там е и първата открита рецепта за кюфтета с кайма смес, която се продавала по пазарищата на Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук и Ур.

Счита се, че сам Саргон Велики е забъркал за пръв път кайма и я е опържил саморъчно, под благите погледи на жреците.
Рецептата била наследена от цивилизацията на Египет, където фараоните обичали да вечерят пържени кюфтета, докато прекрасни черни газели от Нубия със стегнати гърди и едри задници им веели с огромни ветрила и сервирали разкошните блюда, в които кюфтетата заемали централно място.

Някъде по времето на Новото царство, вероятно при Тутмос Първи, е била изнамерена и рецептата за лютеница, (която тогава се приготвяла от местни зеленчуци) – предполага се от жреците, които я използвали с ритуална цел и не позволявали на простолюдието да я вари, под страх от смъртно наказание.

Истински възход на кюфтето бележи властването на Кир Втори Велики, който въвежда пърженето в Персия и заповядва на всички свои поданици да приготвят поне веднъж седмично този деликатес, за който се е смятало, че е дар от боговете.

Преоткриването на Новия свят отваря вратите за кюфтетата с много лук и за пържените картофи. Това предизвиква истинска кулинарна революция. В страната на Гьоте например, са официално регистрирани 211 рецепти за кюфтета, включително и „Кюфте със седем вида кайма“, а по същото време някои племена в Африка приготвят „Кюфте от третата дъщеря на владетеля“, какъвто и смисъл да са влагали в това малко притеснително заглавие.

В природата кюфтето също е на почит. Много ентомолози считат, че торният бръмбар не просто търкаля своето парченце лайно. Той се опитва да направи от него кюфте.
Някои съвременни физици яростно защитават теорията, че Вселената всъщност представлява едно огромно кюфте.

При кюфтетата се наблюдава и един интересен феномен, формулиран от учените като „Кюфтето на майката“. Както всеки човек знае, най-вкусните кюфтета на света са тези, приготвени от майка му.

В заключение – една от причините човечеството да оцелее до днес, е именно кюфтето и опитите на всяка поредна цивилизация да създаде най-съвършената рецепта за кюфтета. Да ви е сладко!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *