Виктория Тинтерова

ТРЪНКА

Публикувано

В очите ѝ, светлокафявите, Бог беше сложил нюанс червено и те горяха, сякаш е погледнала към залеза. Независимо дали беше сутрин в класната стая или в късен следобед на пейките в двора. Но това щяхме да го установим после.

Бяхме деветокласници и бяхме чули предварително, че в класа ни ще дойде ново момиче от едно пазарджишко селце.
Тази Трънка Йорданова беше избрала нашата гимназия и клас, което доведе до ефекта на разтревожения мравуняк сред момичешко-момчешкия колектив:

– Как така Трънка? Каква е тази Трънка? Ще ни боде всеки ден… Кисела ли е? Големи ли са ѝ бодлите…?

Детска работа!
Независимо че в тази възраст учениците далеч вече не са деца, те не са и възрастни. Претенциите за зрелост са смесени все още с малчугански наивитет и спонтанност. Шумяхме, предполагахме, иронизирахме, веселяхме се с хипотетичната „бодлива трънка“, до момента в който вратата се отвори и класната ръководителка въведе въпросната Трънка…

…. Ако пишех сценарий за Холивудски сапун, сега на прага щеше да се появи неземен бонбон с лъчезарна усмивка и синя ученическа мантичка – гледка от която половината градски ученички да получат комплекси, а момчетата – без изключение смущаващи ерекции. И да започнат масови влюбвания сред двата пола – имайки предвид, че днешната аудитория е доста по-разюздана от тогавашната.

В действителност пред рамката на черната дъска преподавателката представи едно обикновено момиче, досущ като другите симпатяги в училището. Само че на черния фон на представите ни, далеч по-тъмен от дъската за писане, тя изглеждаше като захарна.
Със стройната си фигура, с лицето си – бялото, с физиономията си – приветлива и усмихната, с ръцете си, ако щете – стеснително хванати с пръсти една за друга. Те бяха долу, което говореше за откритост с очакване – сякаш казваха: Ето ме, вие сте на ход!

Благодарение на тази позиция, ние момчетата можахме да видим и другата обикновеност на Трънка – тя имаше прекрасни гърди. Не бяха нито подутините, като от ужилване от пчела, които някои разнасяха върху челните си дъски, нито грамадни цомби по наследство, които съсипват живота на момичетата повече отколкото ако се казват Коза или Млечница.

Тя беше прекрасна, нормално стеснителна за ситуацията и достатъчно ведра, за да забравим за всички бодливи шеги, които бяхме приготвяли за нея в междучасията.
Тя чу с кой номер ще бъде в класа и като ѝ посочиха мястото на чиновете, взе оставената си ученическа чанта от паркета и се запъти. И седна. И с това „великият дългоочакван миг на идването на трънката“ свърши. И часът продължи. Сякаш нищо не се бе случило.
Е, от време на време, предните се обръщаха, за да я видят, но тя все едно от години беше с нас. Толкова обикновено се вписа в класа, че чак беше необикновено.
Само името ѝ беше необичайно. За времето и мястото.

Доста преподаватели в онези първи дни, четейки дневника, дори прочитаха „Тръпка“ вместо Трънка, явно смятайки че има грешка в изписването. Класът го поправяше многогласно, той се извиняваше и казваше ученичката да стане, за да я види. И да я попита дали е така. И правеше някакъв шеговит коментар, което само показваше, че дори и учителите вътре в себе си са малко деца.
Ние поглеждахме към Трънка, но вече не като шегобийци в хор, а с грижа – да не би учителската закачка да е наранила с нещо нашето момиче. Което, както и да го разглеждате, си беше една грижа и обич към нея. Тя беше наша.

От Трънка стана Тръпка. За момчетата. А в единайсти клас един изкласил вече юнак започна да я чака след училище – беше се превърнала вече в негова Страст. А после, доколкото знам, и в съпруга.

Годините минаха и абитуриентския бал ни пръсна по света като голям цветен фойерверк.
Но дойде ли Цветница и започнат ли припомнянията по вестници, телевизии и сайтове кое име празнува днес, се зачитам в списъците с познати и необичайни имена. И винаги се сещам за нашата Трънка. Момичето от село Синитево, в чиито кафяви очи имаше и малко от заревото на изгрева. И толкова чар, че ни трябваше само миг, за да забравим откъде идва и какво значи името ѝ.
Това е.

ЧЕСТИТА НИ ЦВЕТНИЦА !

П.П. – Поздравявам всички именици, който празнуват днес. С обичайни и други цветни имена. Да бъдете благословени в дните си и да дадете хубав плод от цъфтежа си!

П.П. 2 – А ако някой от моите съученици прочете това и знае къде живее Трънка, да я поздрави за празника. И от мен.

Николай Илчевски

И ако все още не сте се запознали с автора – направете го! Поръчайте си книгата „Записки от селската кръчма“ ето ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *