Яяя......

Трябваше

Публикувано

В петък вечер в бара винаги беше шумно. Освен на една маса до вратата. С подпряно до нея бяло бастунче. Около препълнения пепелник се трупаха празни чаши от текила. Сляпата Любов седеше съвсем сама и четеше на Брайлов шрифт роман за себе си. И се смееше.

Седнах до нея. Прекъснах смеха ѝ. Сбутах текилите и подадох ръка. Забелязах, че тя не бе само сляпа. Тя бе глуха, саката, тъпа, невежа. Зле беше. Умствено изостанала. Недъгава. Любовта е веган. И си тръгнах.

Прибрах се и поисках да ми разкажеш приказка, за да мога да заспя. Разказа ми за северните сияния, за мечките и Ирак. Разкажи ми още. Обещавам, че това няма да е любов. Нали я видя Любовта, забеляза колко е тъпа. Това е друго. Аз не те желая, ти не ме събличаш с поглед. Това е просто нормално привличане между двама души.

Хайде говори, аз ще те слушам и ще задавам кратки, ясни и остри въпроси, но ще го правя, за да поддържам разговора. Изобщо не ме интересува първата ти целувка, и не, не желая да ме целунеш. Разбирам, че дивана е удобен, а парфюма ми е нахален. Разбрам и че това е просто секс.

Но давай по същество.

Няма любов, това са хормони, казваш, че минавало. Звучи като болест, ама от ония с имената на откривателите си. Аз кимам с глава. Истината е, че докато описваме любовта с думи, а действията очертаваме с егото си, ще спим прегръщайки само себе си.

Радина Стефанова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *