Яяя......

Турска баня

Публикувано

Ходили ли сте на баня? Ама не у вас, а на градската баня някога?
Като дете баба ми ме водеше всяка седмица. Пара, гореща вода, голи жени, яки телячки и много смях. Такива са ми спомените оттогава и омразата към сресването на мокра коса. Имах коса до кръста, която баба всяка седмица старателно измиваше със сапун, после изплакваше с оцет и задължително намазваше с хума, за да блести. Всичкото това хубаво, обаче тя бе убедена, че косата се сресва, докато е мокра. Тя дърпа и скубе, аз се дърпам и пищя. Сресвали ли сте коса до кръста, че и мокра? Моля ви, не го причинявайте на никого! И досега първо се суша, после се сресвам.

Освен това неин патент беше и подстригването на трите ѝ внучки. Баба беше и готвачка, и шивачка, и плетачка и каквото още се сетите. И всичко правеше еднакво усърдно, с желание и абсолютно качество. Имаше огромна шивашка ножица, която беше страшна и много студена. Подреждаше ни като шишета една до друга, оглеждаше от горе до долу и с един замах отрязваше съвършена права черта до средата на челото. Вследствие и трите приличахме на остригани кози, но с различен цвят козина. Баба прибираше ножицата, невъзмутима от гневните ни погледи, и продължаваше следващата всекидневна задача. Лека ѝ пръст на баба, само хубави спомени имам от нея.

Ама сега искам да ви разкажа за турската баня.

Отиваме преди десетина години с абитуриенти в Мармарис. Хотели, ядене, пиене, яхти, дискотеки, туй е ясно. Един ден обаче пристига една девойка и предлага да ни заведе на турска баня – автентична, извън хотела. Искаме ли? Бе искаме, аз всичко искам да видя. С мен се нареждат 10 момиченца, наемат ни микробус и по джапанки и бански хукваме да видим какво е туй чудо на чудесата.

Влизаме в турския хамам и с почуда се оглеждаме. Красиво, чисто, мирише хубаво. Подканват ни да си оставим чантите и хавлиите и да влизаме. Хич и не поглеждам, засилваме се натам, накъдето ни отпратиха, хлопнаха огромна каменна врата зад гърбовете ни и в този момент усетих, че нещо е много тихо. Поглеждам пред себе си и кво да видя?

Баня, то е ясно. Обаче насреща ми има петима турци, голи, само с по един пищимал на кръста. Черни, черни, само очите и зъбите им светят. Пък косматиииии, не ти е работа. Тече вода от тях, щото е горещо, разбира се, и ни гледат като стадо сърни на водопой. Момичетата се скупчиха зад гърба ми и онемяха. Пък едни момичета имахме тогава! Яки, здрави – бухнали като тесто. Аз, дето бях раждала две деца, бях най-слаба, правете сметка.

Ми сега! Давам малко назад, децата и те отстъпват към вратата. Ама къде ще бягаш бе, брате! Турчинът се смее и ни калесва:

– Ади, комшу, ади! Буйрунус! Ааах, ааааах! Чок гюзел ханъм!

Бе то хубаво „ади“, ама ние сме се оцъклили като на заколение и не мърдаме. Викам си – бре!, тука ще ни… къпят де. Няма накъде, става неудобно, чакай да лягам първа, че поне съм минавала по тоя път, пък тия деца я знаят, я не.
Сложиха ме на един огромен топъл камък от бял мрамор/ таш – от турски камък/ по корем. Викам си – ей ся се подредих! Хич не виждам кво става зад гърба ми, отиде! И като ме лепна тоя турчин, масжира, търка, звезди ми излязоха от очите, ама от кеф. Пуска една пяна отгоре ми и ме върти по тоя камък, че да ме стигне отвсякъде. Къпа ме, що ме къпа и ме плесна по дупето. Извъртам глава и го поглеждам зверски:

– Абе ей!

Пък той се хили и вика:

– Аааааа, сакън, комшу!

И прави знак с ръка да се обърна по гръб. Ма като не знам чужди езици, цял живот ще си остана проста. Обърнах се обратно, че да си нагледам децата. Като видели, че няма да ни изядат, всички се бяха натръшкали по камъка и ги къпеха в несвяст и с голям кеф. Ми хубави момичета бяха – и очи, и шепи пълни!

Оттам ни преплакнаха и ни изкараха навън. Подсушихме се и пак ни подкараха нанякъде. Ма в тоз коридор тъмно, тъмно като в… рог! Сега вече ни подканят да влизаме по една в стаичка, ама пак с по един турчин. Викам си, ей ся вече, готови, окъпани – изгоряхме. Да му се не види и страха, и чудото! Слагат те на една кушетка и като те метнат – масаж, масаж, докато не ти стопят кокалите. Омазаха ни като пехливани с миризливи мазилки и излязохме като преродени!

Такава баня не се забравя! Затова преди няколко дни, на едно събиране с колежки, след последното питие им разказах за турската баня. Значи, решението бе взето мигновено! Ще ходим на баня! Къде? В Одрин, че е най- близо! А как беше там, ще видите малко по-късно

Автор:
Траяна Кайракова

Източник:
https://loshitemomicheta.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *