Яяя......

Тя е професионалист…с огромно сърце!

Публикувано

„Аз съм професионалист“. Повтарям си го в огледалото на колата, докато се гледам съсредоточено в точката между веждите, преди повечето срещи с „клиенти“. Прието е да ги наричам клиенти. По вътрешен предпис и стандарти. Клиенти…

Гледам си аз точката и пак си повтарям „Аз съм професионалист“. И даже си вярвам понякога. После отивам при „моите хора“ (по мои предписи и стандарти!) и започвам да работя.

Аз много работя, не се майтапя, влизам в човешките животи като истинска вихрушка, и както казват с любов родителите ми „След тебе, Алено, трева не никне“. Предполагам това значи „Ти си чудесНа“, но не сме го обсъждали в детайли, само предполагам.

Аз съм професионалист, обаче си признавам, че понякога изтървам козите и едва се сдържам… някои случай просто ме докосват и бележат душата ми завинаги.

Новородено в 5.5 месец от бременността на неговореща език и неосигурена майка.

Петя…която закарахме с Ваша помощ в къщи. И всеки друг смъртен случай.

Моите 12 международни шофьора.

Бременни в осми месец майки, изхвърлени с куфар на пътя.

Млад мъж в кома.

Пребита и насилвана жена.

Всички „МОИ“ български бебета…толкова много бебета си имам!

Бебета за аборти и неабортирани.
Бебета лекувани и излекувани. Бебета без осигуровки. Всякакви бебешки варианти. Най – страшният ми, инфарктен случай е осакатеното ми от медицински персонал новородено бебе, на което отрязаха пръст…поставяйки абокат..

И децата!!! Имам стотици деца, и всичките са си мои…клиенти ли да им викам, що ли..

Раково болните. Гинекологично болните. Инвалидите. Инсултите. Ощетените. Ограбените….

За 7 години съм събрала болката и отчаянието на хиляди съдби, тя е моето съкровище! Тя ме кара да се събуждам с усмивка и да нямам търпение за новия ден, защото всеки ден е възможност да намаля нечия болка, да я затворя в малка кутийка за бижута и понякога да и се любувам в този затвор. Всяка болка има нужда от състрадателност и внимание. Не само в нейния пик, а достатъчно често.

За моя нов „клиент“ с левкемия.. трябва нова кутийка за бижута. Хем аз ще увелича колекцията си, хем той ще оздравее!!!
И заедно с това ще му изплатят болничните за осем шибани месеца.

Осем…ОСЕМ!!!! Осем месеца диагноза и нито стотинка, защото институциите спят! Защото моя Човек, е само папка върху нечие бюро. Има случаи и случаи. Очите си изплаках, казвам ви…

Когато съм много разстроена, разплакана и даже неспособна да шофирам, се обаждам на мама и докато си поемам въздух на пресекулки, още преди да споделя, мама ми казва „Ти си прекрасна и ще им скъсаш задниците“.
И аз им ги скъсвам ❤
Това е да вярваш в майка си!

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *