Ше си праЙм кот си искам

Убийство рано сутрин

Публикувано

За да се събудя сутрин ползвам алармите на два телефона, но най-безотказния начин си остава баща ми.

Аз съм на втория етаж, къщата е строена в началото на 80-те и плочата между етажите е дебела колкото три наложени една върху друга селски мусаки, но все пак, когато ТОЙ пусне телевизора на кой да е сутрешен блок, при мен свободно нахлуват и Виктор Николаев и Хекимян и ония там от Канал ено!

Убеден съм, че всяка сутрин пак ТОЙ, бърника из настройките на чиливизура, за да може волумето да огрее и там където слънце не огрява обикновено. Звукът успява да затрепти в костта под трети горен и оттам да предаде информацията към вътрешното ухо, което вече изпраща информация към мозъка, който от своя страна реагира с панически викове към душата ми – „СТАВАЙВЕСТАВАЙВЕДНАГАЧУВАШЛИКОТИКАЗВАМ!!!“

Мога само да си представя как майка ми, бидейки на два метра от епицентъра на този невъобразим шум, сигурно се мята под влиянието на херцовете и звуковите интезитети..

Окорил съм се вече, но още не мога да взема решение да ставам, за да ставам или да ставам, за да опръскам с кръв и мозък къщата посредством рязък удар с нощна лампа по главата…няма значение коя – моята или НЕГОВАТА…

И в този момент чувам реклама на кори за баница, ама я чувам все едно в леглото ми я презентират – „…защото с корите на Белла вие не правите баница – вие творите баница!“
Секунда по-късно се чува и гласът на критиката – „Ве, как се твори баница ве!?? Ама то наистина вече не се сковават кочини, а се реализират кочини! И баници не се пекат – творят се, мамка мо! Ай ше ви и простотиите!!!“
След което цялата махала минава на друг канал. Там Дядо Коледа се крие в складовете на Хиполенд.

Ставам. В едната си ръка стискам нощна лампа, в другата едно малко брадвичка за контролен…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *