Искра Веселинова

Уведомяват се тук живущите, че…

Публикувано

Когато бях малка и наивна, наивно си представях, че можем да живеем сред красота, чистота и уют. Мислех си, Боже мой, че можем да поддържаме някакъв ред, всички ние, живущите. Как грозно звучи тази дума „живущите“. „Уведомяват се живущите, че от 13,00 до 15,00 на другия ден, няма да има водоподаване в кварталите…“

Живущите живеем някак. Там е работата, че е „някак“. В миризливи гета. Грозни. Много грозни. Наказателно грозни, така го определям аз. Защото, да живееш сред толкова грозота, си е истинско наказание. В някаква друга Вселена за такова нещо щяха да разстрелят поредица от политици и архитекти. И отговорници по инфраструктурата.

Мисля да напиша книга „Панелът- връх в идеята за грозота и средство за инквизиция на масите“. С хонорара ще си купя къща от дърво на брега на планинско езеро и ще правя компоти от малини, ще храня сърнички и диви зайци от дланта си и ще чукам белот с две мечки. И така, докато дойдат бетонаджиите и залеят цялото езеро с бетон, а после ще построят отгоре бароков замък за двеста души, с паркинг за десет коли и малко летище за две Чесни. Ще го кръстят „Арапя 2“.

Междувременно, кварталът става все по-грозен. Изумително е, че хора, които живеят в други гета на града, са твърдо убедени, че при тях е по-хубаво. Гмежта от уайт траш те възприемат като кипящо оживление. Наличието на пет магазина, вместо два, е постижение на културата и цивилизацията, сравнимо с построяването на Родоския колос. Кривата оградка на детската градина и лелите с физиономии на високопланински тревопасен вид, ме довеждат до душевно изстъпление. Майките по клинове – мога да напиша поема за тях! Необятни задници, нацедени в тесни клинове, безброй кандидатки за конкурса „Мис Потна фланелка“. Тези жени, освен че изглеждат и миришат ужасно, са свадливи и гръмогласни, злобни и нахални. Мъжете им са същите.

Панелният инкубатор ги е създал и ги отглежда, след тях – и техните деца, и децата на техните деца. Между колите има някакви странни следи, сякаш извънземни са се опитвали да рисуват житни кръгове, но поради липса на жита, са рисували с изкъртени плочки и напукан асфалт. Това са опитите за градинки – отчаяни и невъзможни. Всякаква красота е невъзможна в гетото. Тя и гетото си противоречат до степен на абсолютна несъвместимост.

Гето – хората обичат да им е грозно. Да им е мръсно. Да им е противно. Така постигат синхрон между душевността си и мерзкото си битие. Отчаяна съм. Мога да напиша книга и за отчаянието. Ще я кръстя „Записки от гетото“. С хонорара ще си купя един квартал и ще го срина до основи.

***

Прекрасното време, когато нямаше новини…
Не, имаше новини, но те бяха винаги ведри и оптимистични. Спомням си и проронвам умилена сълза, репортажите от строежи и стопанства; от гори и поляни; от златни жита и овощни градини. Как хубаво звучеше бодрият глас на диктора: „Знатната доячка леля Дочка отново изпълни петилетния план за три години.“

Сега изтръпвам при мисълта какво се е случило с виметата на горките крави и изобщо, как са оцелели тези животни при такова едно цицостискане, но тогава не ми и хрумваше да изтръпвам, казвах си, както и всички останали, че кравите са вървели в крак с изпълнението на плана и са се напънали много сериозно, за да не се посрамят и да защитят името на леля Дочка.

Усмихвам се сега, но наистина ми липсва не заблудата, а усещането, че си в безопасност. Сега новините започват с мрачни физиономии и черни хроники, от които ми призлява и изпадам в ужас. И предпочитам да си ги спестя.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *