Ше си праЙм кот си искам

Удри, бай Путине!

Прохладен морски делник, даже понеделник.
В най-пиковият от всички пикови часове, Община Варна кърти централния булевард с цел в последствие да запълва с горещ битум, и каквото Бог дал на подизпълнителите – но не и качествен асфалт! – доизрязаните правоъгълници с остри ръбове. Аз лично ви обещавам – няма да се минат и два месеца и всичко ще бъде загладено и лъснато, ще изглежда досущ като ново. До първият зелен код за дъжд разбира се – най-слабата степен за метеорологична опасност, но все пак достатъчна да разтвори без остатък всичкия вложен материал. Бе, има да се радваме поне няколко часа на гладък път.
В периода до фактическия кърпеж, гумаджийниците в града ще маат кючеци за наше здраве, повече нарязани гуми и изкривени джанти.
В същия този момент, когато всичко ври и кипи от бурна дейност и около милиард коли в прекрасно заформилата се тапа, аз се намирам в центъра на събитието. Опитвам се да бъда настроен философски и да не ми пука от вероятността да си отседя часове наред в тая гмеж, но спорадичните и закономерни възгласи на народонаселението около мен, благославящи кмета Потник, ме застройват революционно, затова си пускам „Вперёд Россия“ на Олег Газманов и я редувам с „Bella Ciao“ в изпълнение на не знам точно кой – те толкоз хора я пеят, че сигурно и Криско има някаква версия. Само да кажа, че ако съм сам в колата, не слушам музика тихо и кротко като в изискан ресторант – гърми, та се не трае! Ако наоколо има кокошки, ще спрат да снасят още по време на интрото, а на припева вече ще си кълват очите една на друга.
Когато колоната мръдва за малко и комшии по кола вече не са ми – отляво изпадналия в кататония чичо, пред чиято кола и астероид да се стовари, той ще си пусне мигача, ще го заобиколи и чинно ще продължи сякаш е програмиран и отдясно – стреснатата леля, която не шофира, а язди, тъй като почти е възседнала двигателя в стремежа си да изнесе седалката максимално напред и от едната ми страна се настаняват благоприлично на вид семейство със свалени до долу прозорци, а от другата семейство юпита с вдигнати прозорци, на климатик естествено, и отнесени погледи.
Газманов се дере – „Напред Русийооооо“, което в превод ще рече – „Мачкай, бай Путине“, а аз клатя главата в такт и дори припявам. Колоната пак мръдва, но само колкото гумите да направят половин оборот преди да спрат отново. Аз обаче успявам да угася колата за този половин метър преход, музиката секва за секунда и аз чувам благоприличния господин, управляващ благоприличната си трийсет годишна Корса да казва на благоприличната си съпруга с благоприличен тон – „Родоостъпник! Руско мекере!“
Стъписвам се малко, защото някак си не го очаквах, но един фен на Александър Йорданов не може да ме стресне, затова укротих в ниските стойности развихрилият се отново Олег и усмихнато попитах чичака – „Извините, ар ю токинг ту меня, пожалуйста?“
Шах със спинъра и зарчето едновременно! Ам с’я!?
Благоверната и благоприлична половинка, нацупила устенца гнусливо, гледайки ме бясно, върти ръчката на механичното стъкло, за да го вдигне, явно опасявайки се от руска агресия и мятане на съветски гранати, а благопръдльото се прави на анимационен герой и върти очи, все едно не той е изял сиренцето.
Преди да се барикадират стерилно успях само да извикам – „Масква слезам и гузен негонен бегает не верит, бляд!“
А само след песен или две следваше „Hey Jude“ на Бийтълс – щях да им изпълня душичките от кеф…
Иначе това с Газманов не ми се случва за първи път.
Първият беше преди около година – до мен на червено е спряла кола с руска регистрация и когато пътниците в нея чуха припева се ухилиха широко и само дето не излязоха да ме извлачат отвън на кръстовището на по-широчко, където да ме налеят с водка и да изтропаме един-два казачока в знак на братска дружба. Абе, абсолютни сладури! Вторият път е сега и виждате какво последва.

Сакън, някой да не ме обвини в едностранчивост – осигурявам пълен набор от гледни точки и абсолютен плурализъм!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *