Яяя......

Управление на секса

Публикувано

С моята Нора сме заедно от шест лета (или седем – кой ти помни). Любовта ни прилича на също толкова години непочиствана фурна – мръсна, но все пак работеща. Изобщо не си подхождаме. Аз съм огромна космата хлебарка, тя красива кошута пчелояд. Аз мисля само за мач и пиене (също за футбол и алкохол), тя мечтае за природа, знания и пътешествия. Сношението между такива индивиди е трудно. Преди даваше често, а сега ме пъди и аз гледам тъпо като калкан в лозе.

Ето няколко обстоятелства, при които Нора би ме допуснала в секс (всички условия по-долу трябва да са налични едновременно):

– Да не е работен ден.

– Да няма църковен празник.

– Слънцето да е на 11 градуса и три десети от хоризонта.

– Да не съм обядвал от пода с котката Ивелина.

– Да сме победили на волейбол.

– Да не е яла нищо тестено.

– Да не е летяла с хеликоптер.

– Да намери кокал в картоф.

– Да не я боли нищо в/над/по/пред организма.

– В Полша да не вали.

– Събота да се пада в неделя.

Условия, при които аз съм съгласен да правя секс с нея:

– Да съм жив.

Питал съм Исус защо ми е пратил такава невероятна жена, но леко проклета. А Той ми разправя, че я е ваял цели 10 години. Подредил последното парченце ДНК, събрал всичко в един буркан и тръгнал с колелото към завода за човешки съзнания.

По пътя обаче срещнал Сатаната. Велзевул помолил да го закара до змийския комбинат, който бил наблизо. Той също носел буркан. Исус, нали е добър, метнал Дявола на рамката, а оня в движение му отрязал спирачките на BMX-a. Двамата естествено се претрепали по едно нанадолнище. На Сатаната не му пукало, че пострадал, важно било на другите да им е кофти.

Двата буркана се счупили в канавката. Спасителят събрал с крак ДНК-то в джоба си и хукнал към завода. Азазел натъпкал катрана от своя буркан в задника си (от тогава викаме на немирните деца: „Змия ли имаш в дупето, че не седиш на едно място”).

По-късно Исус разбрал, че малки части от двете ДНК в бурканите са се смесили. Така се пръкнала моята Нора. На другия край на света (в горите покрай река Ориноко) се родила анаконда, която не убивала, ядяла само листа и даже, като пораснала, помагала на местните деца да си носят чантите до училище.

Всъщност бъдещата ми невеста е добър човек… само като си помисля, че ме търпи…

Никола Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *