Книги

Устоите на земята vs. Произход

Не пиша често за впечатленията си от книгите, които чета.
Все пак за някои от тях изпитвам потребността да кажа няколко думи на всеослушание. Няма да ви откривам книжната Америка – става дума за нещо банално и твърде комерсиално, което обаче не означава безинтересно. „Произход“ на Дан Браун – най-новата сензация на книжният пазар тези дни.
Честно казано, желанието да оставя мнението си на читател тук, е провокирано от преплитането на впечатленията ми от „Произход“ и предходната книга, която прочетох – „Устои в пламъци“ на Кен Фолет. Ако между двете се беше вмъкнала друга, то най-вероятно бих обявил „Произход“ за един много добър трилър, щях да поразсъждавам върху посланията (такива има) в него и честно казано, надали щях да се напъвам да се правя на критик-пенкилер. Само че, аз ги прочетох една след друга и направих своя паралел между тях.

„Устои в пламъци“ – книга за тежките религиозни войни водили се в Англия и въобще в Европа в края на 15-и и началото на 16-и век (зараждането на протестантството и непримиримия конфликт с католицизма).
„Произход“ – опитът на един учен-футурист да обясни зараждането на земния живот и края на човечеството (ама не точно ;) ) откъм чисто научната страна и изключвайки всякаква Божия намеса в това.

В действителност, прекрасно поднесени истории и сюжет – и в двете книги.
Религията като начин да се въздейства на масите през средните векове в Устоите и абсолютно същото в наши дни в ПроизходЪТ. И в двата случая с помощта на догмите – църковни и научни.

В единият насилствено налагане на „правата вяра“ в зависимост от това по кое религиозно течение се носи управляващият в момента крал или кралица, в другият – науката представена като Пътят и Истината и Животът.

И двете не ми се нравят разглеждани извън тяхното взаимодействие и симбиоза. Разликата между свръх ортодоксалната вяра в Бог и такава в науката е…ами няма разлика. Едните отричат едното до крайност, другите другото и никой от двете страни на тази тъпа барикада не се наема да отговаря до край на възникващите въпроси в хода на една такава дискусия.
В всеки случай не се и няма да се опитвам да давам отговори на този съвременен вариант на дилемата – кокошката или яйцето.

Дан Браун дава една твърде интересна гледна точка и предположение, защото то все пак си е литературно такова, как е възникнало всичко заобикалящо ни и накъде върви този свят.
Споменавам изрично това, защото след всяка книга на този автор започват да се раждат едни конспирации, едни тайни общества, едни кръгове на изтърваната от психиатрите мисъл, които започват да бият тревоги, да вдигат аларми, че „ама то има нещо вярно“, „ЗАМИСЛЕТЕСЕВЕ“ и прочие шантавелщини.

Нещата се еволюирали доста от 15-16 век насам, но намирам за твърде драстично да се изключва божествената сила в първоначалната подредба на света, неговото съвременно устройство и бъдеща цел.
Колкото и скоковете, които науката прави в наши дни да са гигантски и да нарастват в геометрична прогресия…всъщност, май започвам да задавам определен тон на тази публикация, затова ще спра дотук.

В жалък опит за някакъв финал на този пост (то и въведението и изложението са си нефелни) – ако трябва да избирам коя от двете книги да (пре)прочета в желанието си да си съставя сам мнение за произхода на света, да усетя взаимовръзките в заобикалящата ме среда, да се ориентирам за посоката в която вървим, то ще избера „Устои в пламъци“.

Историческият ракурс на събитията винаги са ми давали по-добрата възможност да намеря своята истина и своите отговори за настоящето, а и за бъдещето.
Опасявам се, че един ден всеки един от нас ще разбере извечната истина откъде и как сме дошли и каква е идеята на съществуването ни. Слава Богу (наложеният израз е такъв, но го използвам и съвсем преднамерено), че няма да разберем това по-рано, отколкото е необходимо…както и се надявам на това! За мен смисълът на живота се крие в самото му търсене и във винаги изплъзващият ни се отговор.
Ако нещо се промени междувременно, ще намеря и изтрия тази публикация в стремежа си да не изляза глупак ;)
Дотогава или по принцип – четете, разсъждавайте и не вярвайте сляпо на всичко, което срещнете, видите и чуете. От първото (четенето) следва второто (разсъждаването), а третото идва от само себе си.

P.S. „Устои в пламъци“ е, така да се каже, последната (само засега надявам се) от една книжна трилогия-шедьовър! Първите две са „Устоите на земята“ и „Свят без край“. Буквално преди дни разбрах, че втората е преведена от сестрата на мой приятел и съселянин ( Андрей Христов нямаш нищо против второто определение, нали 😉 ). Чудесен превод и чудесна трилогия както казах – горещо препоръчвам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *