Яяя......

Ханъми на хамам

Публикувано

От Траяна Кайракова

На няколко пититета се вършат или най-великите дела, или най-великите глупости! Пък ако са сътворени от жени, смехът е задължителен! Взехме абсолютно трезво решение да ходим на турска баня в Одрин. Знаем и кой ще ни заведе даже. Имаме колега, който ходи редовно, знае всички салтанати и на всичкото отгоре има кола, която да събере цял харем, сиреч нас. Речено – сторено! Стягаме опинците, пардон чантите с банските, мазилки и хавлии, нищо, че градусите са почти минусови, изравяме джапанките и сме готови!

В 07:00 сме се накиприли и хукваме към заветната дестинация. За по-пряко минаваме през Сливен, да вземем Янчето, щото тя пък знае всичко за хамама и е ходила бая пъти, и ухилени като гъби се устремяваме към границата. Пристигаме към 09:00 часа и с почуда виждаме как две коли обръщат и излизат от колоната. Бе, тия луди ли са? Мержелеят се само няколко коли, що се прибират тия хора, явно бързо ще се минава. Колоните са само две и ние сме в дясната. Кафенца, цигари, иху-аху, настроението е на макс!

След два часа вече няма кафе, няма вода, няма ядене, само цигари, ама и това е нещо, настроението все още е приповдигнато! Таман мръднем и а-ха да видим заветния пункт, пред нас блеснат още коли и сгради. Едни чупки, едни завои, нищо се не види. Всички течности напират да излязат, а тоалетна нийде се не види. Добре, че не се наложи да я търсим за по-големи нужди, щото си имахме пълното основание. Предната вечер цялата тая бойна група бяхме на курбан. Ама курбан! Мазен, хубавичък, обилно полят с какво ти душа сака. Тук да вметна, че имаше и поп, който, като запя за ангела, който слязъл в къпалнята и разбъркал водата, аз бях под масата. Така се смях, че ме досрамя от мене си. Викам си, ето – това си е знак! Трябва да се иде на къпалня, демек хамам.

То всичкото много хубаво, ама колоните плавно преляха в една. Да, ама не в нашата, а в съседната. Минавали сте граница и знаете, че сега някой да те пусне преди него, е жив абсурд. Всеки бърза, всеки се натиска, хич не му дреме, че и ти трябва да минеш. Нашият водач обаче няма грешка! Знае чужди езици и слиза да се разправя с шофьора –турчин, който се молим и кръстим да ни пусне пред своята кола. Тъй маха, иначе се обяснява и накрая му вика:

– Моля ти се, комшу! Пълна кола с жени! Харем, харем, ханъми карам на хамам!

Човекът го гледа невярващо, клати глава, ние се накачулихме по прозорците да види, че няма лъжа и измама, та чак тогава турчинът го попита:

– Колко са?

– 5, комшу, 5!

– Въъъъъх, завалията! Аде! Минавайте!

Направо си съжали другаря по пол турчинът и ний си влязохме в правилната колона.

Кой да се сети да провери, че и да разбере, че на Лесово правят ремонт и сторят колосална митница! На всичкото отгоре се оказа, че и компютрите са се прецакали и всяка кола се обработва на ръка! Жива да не бях. Вие един вятър, брули, краят на опашката се не види. Добре, че беше Янчето! Погледна си часовника и отсече:

– Момичета, време е! 12 часът на обяд е! Буйрунус!

И извади шише с ракия. Ха по една капачка, ха по втора, ха по трета, десета, вече зорът за тоалетна стана голям. Коремите ни куркат като на гладни хъшове, коли не мърдат, само на турците не им пука и строят в несвяст, посинели от студ. По едно време стигнахме до някаква нова сграда и видях заветната табела „WC“. Като диво прасе в атака полетях нататък, щото човещинка си е туй, не можеш я спря! Голяма красота, голяма работа ви казвам. Едни орхидеи по стените, едни чудесии и до тоалетната магазин! Награбвам вода, един кашон със солети и спасявам полуживото и надрънкано население на нашата кола от гладна смърт. Пред нас вече има само две коли. Урааааааааааа! Ще се минава най-сетне! Оня отгоре се хили на моите оптимистични напъни. Ще се мине, ама като мине почивката на другарите митничари.

Връщат се те най-сетне и ние, всичките женоря, се строяваме пред прозорчето. В кабинката двама души. Единият оправя на ръка! /още няма компютри/ документите, другият дреме. Сто пъти го прокълнах, белки мръдне и той, че да стане по-бързо работата, ама няма, брате! Не мърда човекът и рахата си не разваля! По едно време отвори прозорчето и ние вкупом се изсипахме ухилени отпреде му.

– Йок, йок! Цигара, мадам!

Бе каква цигара бе, какви 5 лири бе! Отваряй, че както сме озверели, барабар с цигарата ще те подпукаме! Ний мятаме паспортите и се хилим, той мята цигара и с жестове показва, че е отворил само за да пуши, пък ние да му се разкараме от главата. Ей ся вече клетвите бяха страшни, но не хванаха дикиш, дет се вика. Изпуши си чилякът цигарото, трясна джама и заобяснява на колегата си за малоумните жени, посинели от студ, които му счупиха кефа от пушенето.

Най-накрая, в 15:00 часа, минахме успешно и задухме с пълна газ към Одрин. Блъснахме се на първата дюнерджийница и си взехме по един голям дюнер – карашик /с всичко/, щото бяхме на път да станем канибали. Оттам изпихме и ний по един тютюн и се прегрупирахме. Кой на МОЛ, кой на пазар, аз на хамам със Севда. Ний с нея що бани сме изръшкали в България, знаем си и кътните зъби! Тия, дето бяха по-срамливи, отидоха да нападат турските стоки, пък ние се строихме пред хамама. Хич не трябвало да носим ни чанти, ни бански, ама кой да знае! Оставихме всичко в колата и се намърдахме в предверието на банята!

Следва продължение…

Източник: ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *