Яяя......

Хапвай смело 2! …ма с мярка де..

Това да се чете основно от жени, които дават мило и драго да отслабнат

Кое е “милото и драгото“ за всеки е индивидуално, по-важно е да се знае, че срамът е единствения начин…за постигане на съвършенство.
Наче, през живота си съм влизала сичко на сичко три пъти във фитнес и още първия път се разбра, че не ми е фърлен пъпа там, ама пусти инат и младежка амбиция…
Бях на 20, а в гръб мязах на Максимовица от кварталната бакалия. Много ми тежеше, а диетите ме озверяваха ден след ден все повече и в крайна сметка, все гладна, дебела и нервна си ходех.
Една дружка ми каза – “С диета нема да стане, Злато! Трябва да ги раздвижиш теа телесища, за да почнат да се топят. Спорт, фитнес трябва тука!“
Ама, аз си ги движех бе! Не смеех да се кача на автобус, че втора година ми отстъпваха място в рейса за бременна
В икаруса, кат ходех при баба в Карабаир, се на онуй кръглото (хармониката) по средата заставах за баланс уж, ама и там чувах злостни реплики – “Абе, другарко, отмести го тоа тезгях да мина, бе туй е рейс! Не е борса за едър добитък

Мъж ми пък, не ме качваше на фолксвагена, щото си го беше докарал нов-новиничък на 18 години от Германия и се преобръщал на десен завой кат се кача…. Абее…срам и мъка отвсякъде.
Отчаях се фединмомент и си заповядах – я да турям аз един шушляк и да ходя на машините във фитнеса да оцлабвам и да се топя!
Бях си събрала 500 долара за екскурзия до Истанбул – да ям баклави и гюзлеми, ама си купих с тях едно екипче адидас и маратонки. Надиплих са фтях и айдии…пеша към залата….
Тук е мястото да отбележа, че това бе ЕДИНСТВЕНАТА зала в Бургас, беше август(ааацка жега!) а аз със зимен шушляк и маратонки наподобяващи ски обувки. Щом отворих вратата на залата…се чу апокалиптичен кънтеж от изтървани щанги и дъмбели. Спрях им тока с визия!
Слава на Бог, не ме изгониха, даже и не ми се смяха – сигурно са ме зели за заблудена шведска туристка, сепак маркова бях, а в Бургас туй се цени. Аз обаче много се разстроих. Взех си един хамбургер и ена кока-кола от барчето и си седнах самсаминка там в бара, ям, потя се в шушляка, чувам как дрънчат железа от залата и рева! По едно време идва един същински Аполон и ми се усмихва, ама тъй хубаво ми се усмихва, че бърже скрих хамбургера в джоба…
– Здравей, приятно ми е, аз съм „Ж“, инструктор в залата. Защо избяга?
– Ааа..ммм..то…аз..туйй…не съм си взела екипа щотоо…и само проверявам….
– Добре, хайде утре с клинче, че с тез найлонови крачоли и ръкави ще колабираш в тая жега. Аз съм всеки ден тук, ще те чакам.

Два часа не можах да стана от срам, че задника ми беше вир вода и се отбеляза на сепарето! Накрая издебнах бармана кога го няма и избягах.
Прибрах се вир вода мокра и чувствително по-лека, изфърлих сичката манджа, буркани саздърма, варена сланина с праз и имамбаялдъ от хладилника и почнах да ровя в гардероба за клинче! Намерих, не че не намерих – пет изрових, ама никое не ми стана, мамкя мо!
Тогава си беха много модерни, “street trend- 88“. Еле, ено бананово излезе по-еластично и по-инат от мен, че издържа на напъна.
И ето, появявам се за втори път у фитнеса в цялата си прелест! Бананово ансамбълче по модата – дълга тениска и клин и …..г-н „Ж“-инструкторът, ухилен до последна степен на лицево мускулен спазъм ме пуска на ена машина за бедра, дето тряба да си разкикеря и събера краката с тежести.
Еееее, напънах се дваж-триж, ама тук клинчето не издържа и на туй издевателство и…прассс!
Тука е мястото да отбележа, че не можах да си сложа гащи (бельо) под клинчето, щото ми беше тясно и тоа път вече, залата притихна. Казвам ви, по-тиха зала и празна няма! И щанги и дъмбели останаха да си висят у въздуха! Напрау ги замразих с излъчване! “Ж“- то обаче излезе психически кораво пишлеме, запази самообладание, дръпна ме към съблекалните и ми вика – “Ма, ти верно ле, само по туй клинче дойде?? Ми ко ше праим сега!? Горницата поне от шушляка що не върза на кръста? На ти ена моя по-дълга тениска да се прибереш, не ми я връщай и виж там пробвай първо малко диета и после пак заповядай“
Прибрах се, че като се метнах – глад, глад, ябълки и тук-там по малко кашкавал!
Като отидох след половин година да му връщам тениската, не можа да ме познае, обаче аз видях похотливия блясък фочитему и от чиста суета отидох още един – последен път….пръц 😄

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *