Яяя......

Хензел и Гретел…и коронавируса

Публикувано

Хрумна ми, че всички детски приказки могат да се променят в съответсвие с коронавируса. Сега ще ви дам пример с „Хензел и Гретел“:

Живял някога един беден дървар с жена си и двете си деца – момченцето се казвало Хензел, а момиченцето – Гретел. При настъпването на коронавирусът и съответно на самоизолацията, дърварят вече не можел да ходи в гората, за да сече дърва и вкъщи не останало нищо за ядене. И знаете какво станало – майката била кучка и предложила да натирят децата в гората. Направили няколко опита, но децата всеки път се връщали, ама накрая не могли да намерят обратния път и се защурали в гората.

Три дни бродили самички, нямало какво да ядат, освен треви и гъбки и накрая видели една къщичка. Обаче чудо на чудесата (и на гъбките, и на конопа) – къщичката била направена от козунак, дограмата от шоколад, дръжката на вратата била от печено пилешко бутче и т.н. Дрогираните дечица започнали яко да къртят къщичката и да гризат мазилка. След малко вратата се отворила, навън излязла една оправна бабичка и първо опитала с добро:

– Какво правите в гората, дечица? Вие не знаете ли, че генерал Мутафчийски каза да не се излиза?

Хлапетата обаче били много гладни и нагло отвърнали:

– Ами няма какво да ядем и ако не ти изгризем къщата, ше омрем, ма! То дали короната или гладът, няма значение!

Бабата обаче не се давала лесно:

– Вижте сега, мили мои, аз мога да ви подхвърля храна в една найлонова торба от Била, щото трябва да спазвам дистанция…

Хензел и Гретел се спогледали и си прошушнали:

– Баси, ква вещица е тая! Бал съм я дистанцията, ние сме малки и няма да лепнем короната, ама тая като нищо ще се гътне! Дай да я нацелуваме и да се полигавим, та белким пукне, а за нас ще остане захарната къщичка!

И децата се втурнали към старицата, запрегръщали я, разлигавили се, а тя се разнежила, щото живеела сама в гората. Прекръстила се бабата и си казала: „Абе тоя вирус може и да е измислица няква! Я да се погрижа за тия дечица, щото като ги гледам, на наркоманчета ми мязат…“.

Прибрала ги тя в къщата, нахранила ги, а когато те преяли и заспали, жената започнала предвидливо да си дяла надгробен камък, щото не се знае, нали.

На сутринта децата се събудили, пак се наяли добре и поискали да излязат да си поиграят. Старицата обаче им казала:

– Не може да излизате навън! Генералът забрани да се излиза!

Дечицата още били в абстиненция от гъбите и тревата, така че били убедени, че са в плен, а бабата е вещица и иска да ги изяде, така че изпаднали в ужас. Старицата била кротка и търпелива жена, затова им пускала да гледат филмчета по телевизора и им готвела вкусни манджи и десерти. Децата ядяли и дебелеели, а убеждението, че са в плен все повече съсипвало психиката им. Хензел, например, развил след абстиненцията генерализирано тревожно разстройство плюс дистимия, докато Гретел получила кверулантна параноя и агресивно гаднярство, заради което не било изненадващо, че именно малката пикла хитро навряла старицата в пещта и я овъглила.

След този терористичен акт Хензел и Гретел намерили пенсията на бабата, откраднали я и успели да намерят пътя за вкъщи. Там дали парите на родителите си, разказали им идиотската си история, а тяхната мама даже я публикувала в „Лична драма“. Е, после ги посетили социалните, за да им вземат децата, щото какви са тези родители, дето изхвърлят рожбите си в горите нали…. Обаче пък от НОИ изпратили на Хензел и Гретел благодарстено писмо, ама не знам защо…

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *