Яяя......

Цветен анализ на побърканата домакиня

Публикувано

Болест ли е сега туй, краста ли е, лудост ли е? Май накрая ще излезе или последното или и трите.

Всичко се почна с един подарък – орхидея. Ма една красива, кичеста, лилава с три пръчки. После светнах, че се казвали цветоноси, ми то как да се казват, няма да е пръчки с цвят я. Подариха ми я, поседя си и викам чакай да взема да я полея. Грабвам една чаша, пускам чешмата, пълня със студена вода и я люсвам отгоре. Месецът е февруари, датата е неизвестна. Щастлива и горда от това усилие, се наспивам като къпана.

Сабахлям – о, ужас! Няма и помен ни от пръчки, ни от цветоноси, ни от листа. Брех, неговата майка, хабиби! Ква стана тя? Значи много ме е яд, като собственоръчно окепазя нещо, дето на всичкото отгоре си го харесвам. Няма да я бъде тая. И като се почна едно купуване, едно поръчване за празници и делници да ми се подарява орхидея, ама не каква да е! Сакън! Пращам снимки какви имам, да се търси друг цвят (нахална съм, май даже наглост му викат на туй, ама какво да се прави, лудост женска безхберна), да не ми се повтори някоя, че ми се разваля кефът. И тъй, докато ги докарах до 30 броя.

Цъфтят си, зеленеят си, красота ви казвам, красота! Мъжо мърмори под нос:
– Три кози да пуснеш у нас все ще се напасат, гладни няма да останат! Може ний да нямаме ядене, ама важното е цветоноси да има!
И той се изучи на орхидеени термини.

Почвам да ги кисна, да ги пръскам веднъж месечно, у нас потоп. Никой не смее да припари, камо ли да диша. То туй сий цяла процедура бе! Топла водичка (туй го разбрах по-сетне, от студената умирали, затуй съм бастисала първата, още я жаля, всяка година ѝ правя помен, лека ѝ кора), накисване за около половин час, та да позеленеят корените, вадене, подреждане. Почистване на листата от прашоляци, укрепване с дървени пръчкорляци и т.н. Бе, няма лабаво, бе. Кът ще е орхидея, да е рошава!

Щерката поломи една, само дето не я застрелях. Позакрепих я, пак взе да цъфти и това спаси живота на детето. Гледам във всички групи у Фейсо дават някакви съвети, ама аз си свиркам. Моите орхи си цъфтят кът мушката. Нит ги торя, нит им бая – голям кеф. Всичката хубава, ама … друг път!

Тая година стана, квато стана. Първо почна едната да се скапва. Сбръчкаха се тия ми ти хубави като на маруля листа, сгърчиха се, взеха да съхнат. Тръгна един лепкав сок и налепи всичките. Направо като от град бити. Удар само дето не получих. Пия валериан, мента, глог, после им сменям реда, ама не би.

Почвам да се ровичкам из нета, ще реанимирам, спасявам, интубирам, каквото се наложи, щото сън не ме хваща. Смесвам в едно шише, вода, веро и ракия. Първо пръскам (ама да не влизало в розетката, след петата ми падна пердето и не гледах ни розетка, ни наметка), чакам 20 минути и изплаквам.

Подсушавам, нареждам, мия саксии. Значи отпуска само дето не си взех. Уж се поочочориха и пак зачамаха. Давай следващото. Накисвам кора от банан за 24 часа, прецеждам, поя добитъка.Тц, не ще и не ще.

Купувам тоз витамин, оня витамин, няма бееееей! Трипси било (животни някакви), памуклийка (пак някакъв добитък), гъбички, само шарка дето не пипнаха.

Дезинфекцирай саксии, чинии, сервизи, няма и няма. Карам следващото – накисвам чесън, прецеждам, поливам. Няма, братче. Оправям аерацията на въздуха, осветлението, само дето на нощна лампа и Моцарт не ги оставях да спят. Сетне купих някакъв препарат от аптеката, дето мирише на нафта, и с него пръсках. Сетне купих друг, той пък докарва на бензин, яко ги дрогирах. На всичкото отгоре за първа година хукнаха едни цветоноси, не ти е работа – по 2, 3, 4 в саксия. Половината ги поломих с толкоз реанимация и местене (оревах ги подобаващо), другата половина излизат едни гърчави, недъгави и съхнат. Тамааааан да цъфнат и на сабахлянта гледаш окапали.

Казаха ми да мажа листата с бира. Имало спирт в нея и той убивал всички болести. Вий мазали ли сте 30 орхидеи с по 10 листа, отгоре и отдолу всяко листо с бира, плюс цветоносите? Не сте ли? Аз пък съм!

Дископатия и пневмония хванах едновременно, ама ги намазах. Обаче не изчислих правилно времето. Мъжът ми ме свари с кенчето Хайнекен тамън на последната. Че като ревна туй двуметрово мъжище, само дет не ме издуха:
– Ти луда ли си бе, жена? Аз два пъти в година си я пазя тая бира, че е скъпа, и я пия само на празник, тя буренаците занамазвала с нея. Пари няма, децата си мажат филиите на мазнината от скарата с пържоли, дето я палихме преди три години за Нова година, че да им замирише на месце, тя бира заразливала. Ще станеш Мери Попинз.
– Що бе?
– Щот с орхидеите ще летиш през терасата, без чадър и то!

Оттогава бирата у нас се крие. Ама ще я намеря, не съм решила, не съм я подушила.

После реших, че ще ги спасявам „на водно“. Вадиш орхата, махаш корите, почистваш изгнилите коренци (така 30 пъти) слагаш я над съд с вода и чакаш Михаля. После отново засаждаш, ако е пуснала нови листа и корени.

Сега, от какво се пооправиха листата не знам, обаче пъпките взеха да съхнат. Четох, че трябва висока влажност. На парник се обърнах. Слагам мокри кърпи около корите, саксиите, купички с вода, та да се изпарява, и не на последно място – пръскам пъпките. Колкото пъти на ден мина оттам, толкова пъти пръскам. Бе то аз не се къпя толкова бе! Пък джамовете на какво замязаха, не е истина. Голяма пръскачка падна. Сетне подновявам кърпи, купички и той денят се изнизал.

Накрая другарят вдигна ръце от мене и реши, че на глава не се излиза, ами да помогне по някакъв начин, че ще си ида млада, без време, пък той даже не знае кои са ни точно децата, ако има голяма навалица, камо ли да ги отгледа без мене.

Споменавала съм, че е земеделец. Е, орхидеи не гледа, но всичко останало – да! Само нас не ни научи да сме тревопасни, но има време, в тая криза всичко е възможно.

Само да му напомня, та да вземе някакъв препарат. Пиша му имейл. Що имейл ли? Щото по телефон не можеш го намери. Още се чудя кога ще му дадат златен медал от мобилните оператори за безкрайно говорене по телефона по работа. Ако някой у нас умира, звъним направо на 112, после те го търсят с полиция, иначе няма шанс!
„Да не забравиш препарат за орхидеите ми!“ Тук удрям и едно мазно „Айде, хубав ден!“, че белки хване дикиш. Връща отговор:“Не съм забравил! Взех си ножиците, наточил съм ги, а чували за боклук имаме, нали?“. Направо ме блъсна глава.

Слава Богу, свестен човек излезе. Носи 3 шишички с някакви течности вътре. Едното калий, другото нам-кво си, третото – аминокиселини. Него го запомних. Значи, ако искате да уморите свекърва си или в краен случай мъжа си, туй ви трябва. Мирише на мърша, не се трае, ви казвам! Просто напоете един тампон с него, притиснете към носа на избраната жертва и търсете траурна агенция.
– Ей, жена, много си проста. Как няма да мирише на мърша, като се прави от кости на умрели животни.
Винаги се старае да ме ограмотява човекът. Сега и вий сте като мен – с едни аминокиселини по-умни.

Обясни ми кое как да разтварям и… вмирисах цялата къща. Децата не са се прибирали от две седмици, нооо… ще огладнеят, ще си дойдат, таман ще се поизмирише. Чак като напръсках, се сетих да го питам дали туй ще помогне.
– Не знам, то е за пшеница, най-много да умрат.

В този момент си затърсих най-тежкия чугунен тиган. Аз да се трепя тука от 3 месеца, сън да не ме лови, той тъй да ме докара. Добре, че още му имам страха, все пак срещу 2 метра и 135 килограма, не е лесно да се изправиш. Като ме изненада с тигана в ръка, взех моменталически една кърпа и усърдно го залъсках, даже виках – ху, ху, та да блести.

На сутринта, рошава и страшна, недоспала и гурлива, хукнах да видя орхите. Брех, хабиби! Цъфнали! Вас лъжа, мене истина, обаче му ударих един казачок на бос крак. Сега, дали от всичките хранителни и перилни продукти, дали от наркотичните вещества или от умрелите животни, не е ясно, но резултатът е факт! Пак извадих тигана. Довечера ще го напълня с мръвки, ще купя една скъпа биричка и ще си туря сатенената нощница. Все пак живея със Спасителя в орхидеите, нали?

Траяна Кайракова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *