Яяя......

Цветовете на жените

Публикувано

Това, цветовете са ги измислили жените, за да изразят своето превъзходство над нормалните хора. Аз знам два цвята – син и червен с един половинчат – зелен. Има и жълт цвят, но той е безцветен. Жълтият има значение само по светофарите и означава да натиснеш рязко газта. Черното също не е цвят, то просто е тъмно. Бялото е още по-лесно – там няма тъмно.

Ето, жена ми ме праща до магазина – недостойно занятие за един истински мъж, но ще ѝ го сметна като едни цветя. Трябвало да взема прах за пране – „Ариел” с цвят циклама на кутията. Такъв въображаем цвят не съм и помирисвал, а да четеш написаното по опаковките е признак на самовъзхищение – сякаш се хвалиш, че разбираш книги. Слагам в количката нещо.
Верото на еди-коя си марка в цвят охра било най-хубаво. Взимам едно с вкус на пъпеш и изобщо не ми пука.

Да съм купел храна за котката не от пурпурните пакети, а от лилавите. Абе що ме занимава с глупости – ще яде каквото Бог ѝ донесе на трапезата. Оня ден Ивето се гушнала на предния ми корем, но я пропъдих, че ми досажда, като сънува. Гледам, домашният ми потник целият в някакви черни точици. Питам годеницата си какво е туй чудо. Котката нали доби бълхички, та това било тяхното ако. Така проумях значението на проклятието „да те осерат дано”. Потникът ми бил с перлено резедав цвят… що съм го хвърлил за пране, дето не трябвало!? Скандал. Повод да не ми даде след новините.

Сега се прибирам от магазина. Нора разтоварва торбите и почва да крещи – туй било тюркоазено, а не нам к’во си, онова било маслинено, третото гълъбово, другото ахатово, а трябвало пепел от водорасли… Внезапно си сваля клина: „Кольо, ако познаеш какъв цвят са гащичките ми, ще ме имаш веднага!” Шокиран съм – очите кънтят, устата ми се пълни със слюнката на онова руско куче:
„А може ли като в „Стани богат” с четири отговора и жокери?”
„Не може.”
„Поне „Обади се на приятел” да звънна на бай Веско шивача да му обясня цвета?”
„Не може!”

За всички времена не съм се замислял толкова. Много съм изнервен! За разсейване на противника Нора си сваля блузката. Во истина полудявам! Трябва да покажа всичко гейско в себе си, за да получа тази жена. Мисля, гледам, мисля, гледам… от напрежението можеш да заваряваш корабни детайли. Почва да си вдига клина.
„Стой!!!” Ще рискувам, знаейки, че такъв цвят няма, не мога да се предам – залогът е твърде забележителен… Избухвам в молитва със сетната жажда на същ бедуин – „Виолетов!!!” Любимата си пуска косата… гащите падат…

Никола Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *