Яяя......

Цековите гащи

– Цекооо – провиква се от леглото Цеко – Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва все я нема, а като не щеш да ти е до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж.

Седнал в кревата, зачервен, запотен и без гащи, Цеко чопли палеца на левия си крак. Някаква мръсотия се бе загнездила в края на пожълтелия нокът и не му дава мира, па нали и Цека не идваше, трябва с нещо да се занимава.

Хубав мъж е Цеко, 100-105 кила, мъж канара дето вика Марчето от кебапчийницата. С ръце – мечешки лапи, хем големи, хем топли. Като те подхванат и ти стопяват лагерите. За тия ръце често мислеше Марчето нощем и се потеше от нежност, от горе до долу.

Едър, голям човек е Цеко, ама и хубавец го раздава. Преди години даже в конкурс за мистър мускул спечели второто място. Второ, не защото другият бил с по-големи или по-мускулести мускули, а защото оня бил син на Ванко Пачата. Ванко Пачата пък се движил в интимни отношения със Сийка Моцева, ама нещо не им се напаснали химиите и се разделили с малко рев и лек кьотек от страна на Сийка. Това отдавна било, после Сийка се сгоди за Мишо Хърбата и заживяха в село Драгойчинци, някъде близо до Сръбската граница. Две дъщери роди Сийка. Бойка и Сойка ги кръстиха. Така пожела Хърбата, щото звучно било като вземеш едно след друго да ги произнасяш. Живяха у Драгойчинци, после отидоха на Варна, че климатът там по-сгоден за Сийка се водел.
Бизнес завъртя мъжът ѝ – с карантия, дроб, уши, свински крачета. За десет години така му порасна бизнесът, че поръчките станаха повече от прасетата, а парите в дюшеците повече от мечтите. Ама то нали много хубаво, на хубаво не е, та една нощ като се прибира Хърбата леко почерпен, някакъв турист го отнася с кемпера си, само на две пресечки от дома.

Лошо дошло за Сийка, Бойка и Сойка. Някак да се оправят трябвало, ама нал Сийка е съобразителна жена и набързо се захваща с кротък бизнес. Работите на мъжа си разпродава светкавично, хич без да ѝ мигне лявото око, щото тия смрадливи карантии вече двайсет години произвеждаха в деликатния ѝ стомах такъв силен и постоянен рефлукс, че ни доктори, ни илачи чудодейни помагаха.

Регистрирала Сийка модна агенция в Търговския регистър. Осъществила моминската си мечта. И тая осъществена мечта не миришела веч на свински крачета. Привлекателно ароматен станал за Сийка светът. Колкото и да приказват хората, че парите не миришат, развитото до съвършенство Сийкино обоняние безпогрешно надушвало всякаква валута (не)конвертируема.

Бойка и Сойка се регистрирали като топ модели и това съвсем естествено наложило малко да бъдат тунинговани, започвайки от тия “недодялани”, както се изразявали те, имена. Така модният небосклон се сдобил с новите си бляскави и звучни момичета Бони и Сони. Сийка пък се пременила на Сия и неочаквано животът сменил напълно и аромата, и формата си!

Забързали се дните, затъркаляли се презглава между конкурси, фото сесии и изискани празненства. Мис „мокра фланелка“, мис „суха фланелка“, мис „монокини“, мис „без бикини“. Барове, кръчми. Планета, Комета, тлъсти мъже със загащени шкембета и бременни портмонета. Тежката неприятна мирис на карантията бързо била забравена и Сийка засияла от щастие и прескъп брокат.

Но нали много розово не е на розово, та една утрин, след бурна луда звездна нощ, Сия вдигнала натежалите си от златист брокат клепачи и внезапно я осенила твърде тежката мисъл, че изпитва остра необходимост от мъж. Ама не от мъж, дето само даѝ пребърква портфейла и да ѝ заглажда с език стъпалата, а мъж, стабилен, силен и могъщ, дето знае къде да те шляпне, та да не остави следи. С пробуждането на слънцето, в мислите на Сия се пробудил и засиял споменът за Ванко и оная тяхна недо(с)вършена любов.

Мъчи се Сия да укроти обзелата я страст, но колкото повече се мъчи, толкова по-отчаяно желае да се отдаде на мощната Ванкова прегръдка, да впие той мокри уста в нейните бухнали устни, да плъзне едрата си тежка длан по тунингования ѝ гръб и да я сграбчи с потната си жажда за сочния, плътен задник. На това си желание Сия няма сила да устои. А голямата страст възбужда мозъка и го кара да работи по-усилено и ефективно, та Сия набързо отменя три конкурса и шест партита, звънва тук и там и  уреджда набързо грандиозен спектакъл в родния си град, нейният и на Ванко. Мята се на колата, барабар с момичетата си и хукват да съживяват любовта.

Щом Ванко разбра за предстоящата фиеста и чие дело е тя, мускулът му изтръпна и се втвърди на камък. Страстта мощно нахлу в кръвта  му, а в зениците му лумнха дяволски огньове. Вика Ванко големия си син. Ячко момче и хубавец, любимецът на всяка женска аудитория в града. Решава се Марко да участва в конкурса за “Мистър мускул”, дето се води кулминационна част в програмата на Сийкината фиеста.

В конкурса се записал обаче и наш Цеко, който по нито един мускул не отстъпвал на Марко, само дето в джоба му имало най-много 5-6 смачкани лева, а в тоя на Марко, парите са на дебело руло и вързани с як ластик, така че да образуват забележителна подутина в джоба, която наред с другите му съвършенства , дава достойна преднина на Марко пред синеокия Цеко.

Както се и очаква, при срещата на Ванко и Сийка, при този грандиозен сблъсък на заредените им с кипнала страст възбудени молекули, настъпва гигантски емоционален взрив. Ударната вълна от него помита де що има жив човек наблизо. Та като вземат та се разцелуват всички, като се запрегръщат, та за малко да пропадне и конкурсът. Пляска Пачата Сийка по задника и доволно опипва чатала си. Сойка и Бойка трепкат с осемсантиметрови мигли около Марко, та да не му е много жега на момчето и да не се много поти. Ама и потен, хич противен не им се чини той. Па и като се изправя на прясно скования подиум, като изпъчва гърди и надува мускули, време става да се вика линейка за тия момичета.

След Марко, ред иде на наш Цеко. Неспокоен е той, за пръв път му идва сега на сцена да се показва, а пък и по долни гащи само. Ама хубави са гащите на  Цеко. Миро Лудия му ги бе дал за отплата, че Цеко му оправи сифона на мивката. Биваше го Цеко в тия работи и лесно не се отказваше. Баща му болен, майка му си замина преди време, а па брат му още фърфалак. Та де що възможност за работа има, Цеко бърза да я свърши, та да скалъпят и тоя и идния месец. Затуй и се хвана с конкурса, ама по природа скромно и притеснително момче го раздава.

Горещо е под прожекторите и Цеко се поти, краката му треперят, по пръстите на ръцете му боцкат игли от нервни игли. Бойка и Сойка са на сцената в светлината на калпавите прожектори. Кълчат заоблени кълки и хвърлят пакостливи погледи към тържествуващия в публиката Марко. Музиката гръмва и Цеко, ще не ще попива мътните погледи на елитната аудитория.

Затваря очи и си представя, че е дете. Тича бос по поляната. Майка му полива градината, а баща му в другия край на двора цепи дърва. Оставя брадвата и надига потно шише бира. Подсвирква закачливо на жена си. Тя вдига очи от земята, усмихва му се широко и светло и по детски му се заканва с пръстче… Какви нежни ръце имаше тая жена. Цеко помни мекотата и топлината им. Помни Цеко и го боли, ама не плаче, ни пред баща си, ни пред брат си. Плаче си в съня и сълзите безпощадно дупчат меката кожа на лицето му.

Горещ смях се разлива сред превъзбудената публика. Овации, дюдюкане и кикот. Цеко отваря очи. За миг двете палави моделки са дръпнали и свалили гащите му, досами земята. Стои Цеко и не мръда. Прожекторите светват с все сила и светлината им дращи с нокти по потната му кожа. Овациите не стихват. Цеко започва да се олюлява.

Тъмнокоса келнерка дръпва покривка от близката до сцената маса. Разхвърчават се чаши, кюфтета, домати, салати. Стъклата се пръскат по пода. Звънят, дрънчат и пищят вилици и ножове. Тя скача на сцената и увива покривката около кръста на Цеко. С една ръка я придържа да не падне, а с другата го хваща за мократа студена длан и го дръпва назад. Извън светлините на прожектори и хищните погледи на публиката. Набутва пребелелия Цеко в тоалетната и набутва в ръката му гащите, които сръчно е успяла да грабне от сцената. Сетне излиза. На работа е. Но се връща. Цеко вече е с гащи, а лицето му що-годе е възвърнало нормален тен. Той се обръща към нея и с неприсъщ глас някак ѝ благодари. Тя  му се усмихва като дете, което ще замълчи за сторената пакост. Очите й са големи и тъмни, като лачени черни копчета. Турмалин. За сърцето на Цеко.

Та ей тъй се случва, че голямата любов взела, че пристигнала точно в този несгоден момент. Но така е в живота – малко лошо, малко хубаво, малко сол и пипер, после мед, сладолед. Силен дъжд и нежно слънце. За разкош.

Разкошна е и Цековата Цека. С очи – турмалинови копчета, крака на египетска богиня и сърце на невинна кошута. Такава я знае и такава я вижда Цеко. И тогава и днес, докато я чака да се върне от банята и да му донесе гащите. Без гащи Цеко никога не става от леглото. И колкото и да ѝ се иска на Марчето от кебапчийницата, за Цеко неговата Цека си остава единствената жена, която може да сваля гащите му, когато си поиска. А тя иска често. Той също.

Автор:
Лени Рафаилова – една от „ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *