Ше си праЙм кот си искам

Цензура – начин и употреба

Цензурата има много измерения и проявления.
Според мен, най-страшната от всички цензури (да, знам – използвам неправилно понятието), не е тази, чрез която ти забраняват да се изразяваш или да казваш каквото мислиш или пък, когато ти налагат силом норма на поведение, не. Недопустими опити за манипулация са тези прийоми, но не най-вредните.
Най-страшната цензура е, когато някой ти зададе, справедливия според него въпрос – „Ти защо написа онова така?“ или „Ти защо мислиш така, а не като мен?“, но вторият зададен от позицията на „всичко знам и всичко мога, аз съм този, който казва кое как трябва да бъде и сега като те надвикам, ти трябва да ме признаеш за Бог Вседържател и да ми се поклониш“, което аз, смея да твърдя, не съм позволил никога да се случи с мен като наставляван и в последствие опитомен.
Такъв вид хора ти държат сметка, те ти се карат и като видят, че не поддаваш и продължаваш да мислиш различно, това ги освирепява толкова, че започват употребата на епитети, които целят да обидят още в изложението на лекцията по правоверно мислене, но последното разбира се, само ако човек е наистина достатъчно слабохарактерен, че да го възприеме като сериозен елемент от нея.
Това е истински вредната цензура. Това е цензурата на тъпаците.
Тези, които не се опитват да поставят гледната си точка като връх, защото чуждата е в техен ущърб, но май правилната и го осъзнават, а защото намират всяка друга за грешна изначално.
Те не налагат знаейки или поне съмнявайки се, че не са прави, но интересът им ги води в такава посока – те изискват с абсолютната убеденост, че всички с различно мнение и позиция са хора заблудени. Не искат да им повярваш заради силата на аргументите и правото на основателните доводи – искат да им се преклониш и да приемеш тяхното като свое априори.

Скараха ми се драги и уважаеми! Викнаха ми. Упрекнаха ме нервно и просташки, че пиша, каквото там пиша. Не, че се опитаха да ми обяснят, че думите ми са грешни „защото…“, а, че „не трябва“. Да са правилни, може би… Последното без „защото…“ Просто така.
Е, имаше едно „защото“. Защото съм „малоумник“. Без „малоумник си защото…“

„Защото буквите, макар само тридесет на брой, са в състояние, както казва един писател, да изяснят цялата сложност на Лениновата мисъл, титаническата душа на Достоевски и Толстой и пак чрез тях да доловим острата пот на бай Ганя. Няма друг по-точен сеизмограф, който да отбележи така вярно трептенията на мисълта, нейния възторг или нейния гняв, нейната величавост или нейната глупост.“

Чудомир из „Чете българинът, чете“

Демокрацията, уважаеми, даде възможност на всеки да изяви простотията си.
Един грешен строй падна, за да дойде един също толкова грешен.
Не, не ми обяснявайте, че демокрацията е връхТА. Това не е истинска демокрация, както и онова не беше истински комунизъм..

Правило на Браун:
„Никога не обиждай хората елегантно, когато можеш да ги обидиш основателно.“

Възползвам се от това правило всеки път, когато липсва „защото“ или когато „защото“ е последвано от констатация, фундаментираща се чрез речниковия запас от „обидни“ думи, които аз пропускам покрй ушите си, но ползвам като основание ;)

P.S. – А ето ТУК е постът ми, възпалил един от моите съселяни, който без да иска ми разкри, че никой в Невша не пропуска и една написана от мен дума. Че повечето ни мразят, мен и семейството ми, и в червата чак, знаех – не знаех колко силно. Е па, бая било, бе! 😂
Никой не е пророк в собственото си село, но аз поне съм местният луд, който винаги е „на въпреки“ и това мира не дава на другите местни 😈

P.S.2 – Разговорът, прелял в „ся щи нашокам ряпата“ тръгна от това, че обявих на всеослушание, че посещението на Цвета Караянчева в Невша миналата седмица е тъпо, безсмислено и без каквато и да било полза за самото село. Тя, Цвета, всъщност дойде в Невша да се порадва на самодейния състав.
Дей Илия на кирия!?

P.S. 3 (последен послепис) – Честит Имен ден на всички именици! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *