Ше си праЙм кот си искам

Цецка и Росен 2016-а

Когато ревлата, госпожа Цецка, разказва за първи път за убития си дядо при Коритаров преди няколко години (да, интернет е гадно копеле и помни, даже показва при поискване), го прави толкова безстрастно, все едно обяснява как чугуна се втечнява при определена температура. Боб-чорба да готви Джейми Оливър, ще вложи триста пъти повече емоция само при подправките, но Цачева не си позволява и едно „подсмрък“ в пещерното студио на агент Алберт, макар дядо ѝ да ѝ е дядо точно толкова, колкото и сега.

Снощи вълнението на тази драматична, но свръх посредствена актриса и леля, беше все едно гадните комунисти са заклали дядото ѝ, току преди да влезе за дебата и са пяли „Пред нас са блеснали житата“ около скалпираният старец на тротоара на „Сан Стефано“ 29.

Чудя се, когато най-после революцията помете този строй, дали Цецка няма да си спомни внезапно, че всъщност дядо ѝ е убит лично от ръката на Хитлер, минал този ден на чай при Цар Борис, няколко години преди 52-а…?

…………………..

Комунистити са биле кавалери обаче – ничия баба не са барнали. Ко, не ли?!

…………………..

Още един дебат и на Цеци Цач може да ѝ отърве семерингата, та ше се наака от вълнения и разчувстваности.

…………………..

Кеворк Кеворкян е блестящ!

„Аз съм една обикновена българска жена – рече Цецка.
После допълни: „Една българска майка“.
Остана да каже, че е една българска роза.“

………………….

На Цецка баба ѝ к’ъв шамар щеше да ѝ извърти, ко можеше да я чуе…

………………….

Извъмредно! Шог! Бонба!
Комонистите са обили дядо Коледа тази вечер!

………………….

Гледам, че всичко живо обяснява къде го е сварила промяната на 10-и ноември ’89-а – да кажа и аз къде бях, а?

С Росен бях. С Плевнелиев. На площада. На митинга!
Наш’те тъкмо ми бяха купили колело и казаха – „Я върви до София да го пробваш“ и аз завъртях педалите.

Подминавам вече Пазарджик и от един овчар с радио на батерии край пътя чувам за бай Тошо. Гаааааааз! Тъкмо влизам в София и насреща ми Росен. Плевнелиев, бе. И ми рече Росен:
– Дай братчето ми, да се кача с тебе, че плакат от тапет съм направил с темперни боички и ш’са разтекат дорде стигна площада пеша.
– Качвай се бе, момче с идиотска усмивка – му викам. Ама на рамката сядай, че на багажника имам кошничка с храна за из път.

Качих го на рамката и то, милото, май хич не разбра, че колелото ми рамка нямаше…
Ама щастлифТ слезе от колелото и още и още го държи, копеленцето…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *