Яяя......

Цигански работи

Публикувано

Ще ви разкажа 3 мои истории, свързани с „думата на седмицата” – „цигани” /тя ще е и думата на годината, вЕрвайте ми, предстоят 3 бр. избори/. И думата, за която съм отнасяла най много бан. А както знаем, бан, бой и ебане не се връщат.

20.02.2018

На пазара в квартала едно циганско семейство има павилион за закуски. Бачкат от тъмно сутрин до тъмно вечер. Далеч не правят най-хубавите закуски на света, но младите момичета, които продават, са толква възпитани, мили, усмихнати и слънчеви, че затова си купувам от тях. А едната от младите циганки веднъж ме догони, за да ми върне 20 ст., които бях дала в повече!?!
И понеже са ми много симпатични, и този следобед минах да взема нещо от тях – нито ми се ядеше, нито пък имам нужда от бързи въглехидрати. Този път на работа беше старият циганин, навярно бащата на момичетата. Леко недочуващ, но също толкова мил и възпитан като младите. „Една милинка и една локумена кифличка“, казах му няколко пъти, докато ме чуе. Даде ми по две. Помислих си: „Пак не ме чу тоя човек!…“. „Вторите са от мен“, рече ми той, сякаш прочел мислите ми.
Сега у дома имам 2 милинки и 2 локумени кифлички, които не ям, но вкусът им е възхитителен!

12.01.2019 – Павилиончето вече го няма на пазара в „Хаджи Димитър“. Надявам се да не са фалирали, както допускам…

***

04.03.2014

Качвам се в такси. Шофьорът – мургав, със спретната оредяла прическа, която приглажда в огледалото за обратно виждане при всяко спиране. Колата – лъсната, чиста и ароматизирана като цигански апартамент в „български“ блок /да не се излагаме пред „ония“/. Всичко е 6, като изключим „Отскоро съм такси“. Всъщност, явно отскоро е в София – хабер си няма дори от основните улици. Напътствам го като малко дете. Напушва ме нещо средно между смях и жал. Той плахо благодари след всяка моя указваща реплика. Опс, забравил е да включи апарата! Усмихва се неловко. Спира. Пуска тая пущина. Псува само с помръдване на устни засичащите го „туземци“. Маха с ръка: тюююх! – Дам, не лъже, явно отскоро е в града на чудесата.
Късмет, мургави човече, в софийската джунгла!

12.01.2019 – Какво ли прави днес тоя мургав Де Ниро?! Бас държа, че е емигрирал някъде, не знам защо си представям Белгия…

***

17.04.2016

Израсла съм в цигански квартал. Учила съм с циганета. Играла съм си с тях. Била съм на празниците им. И те на моите. Виждала съм дори това митично нещо, за което всички само говорите, псувате, описвате в кухи програми и усвоявате евромилиони – интеграцията. Знам какви приятели могат да бъдат циганите. Знам и какви врагове могат да бъдат. Те днес са това, в което ги превърнахме всички – от грантовите либерали до псевдонационалистите.

12.01.2019 – Единственият начин да сме заедно и да не се избием е да ги изкараме от гетата и да не допускаме да живеят на глутници.

Аделина Томова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *