Искра Веселинова

Цигарените дънки

Нали знаете стария израз, че всяка жена има в гардероба си една дреха, която ѝ е малка, но е купена в пристъп на умопомрачение (последното е мое допълнение).
Преди време се замъкнах в МОЛ-а, за да си купя дънки. Първоначалната разумна идея беше дънките да са подходящи за фигурата ми, да са ми удобни за дългите часове на работа, ама и да бъдат секси, цветът да е по-така, ама не съвсем, ами малко тъй, па иначе.
След тази яснота по въпроса, никак не е чудно, че пред стотиците чифтове дънки, започнах да се чудя, да се мая и да се колебая. При това до различните стелажи имаше непонятни за мен послания на английски, пък аз винаги съм наблягала на китайския и тези обяснения ме озадачиха. Добре, че имаше приложен и снимков материал.
Казвам „добре“, ама хич не беше добре, защото на снимките изпъваха двуметрови кльощави крака като кокили, разни съвършени красавици, при това на видима възраст около петнадесет години. А всички знаем, че на тази благословена възраст момичетата приличат на неукрепнали жребчета и телата им (освен, ако не са захранвани с дюнери), са като тънки струни. Тъкмо тези снимки ме заблудиха дотам, че да посегна към чифт „цигарени“ дънки. Знаете ги -крачолите са остри и прави като кюнци на печка, талийката е като за кръстчето на болна мравка, а ханшът се събира в дланта ми. ВЪПРЕКИ ТОВА аз се вмъкнах в пробната и О, ЧУДО! – обух ги и ми залепнаха.
Брех!
Гледам се оттук, гледам се оттам – перфектно, бе! Особено като се видях отзад в многобройните огледала – ухааа – едно момчешко дупе, като детско барабанче, едни внезапно отънели крака, едни изящни глезени, мани-мани…Е, как да не ги купя?
Купих ги.
През цялото време гласът на разума крещеше неистово:
„Остави ги, много са тесни, приличат на железни, ще ти смачкат корема, как ще издържаш по цял ден с тях?“,
на което аз отговорих възпитано:
„Майната ти!“ и се приключи.

И настъпи великият ден, когато реших да ги обуя за работа. Птичките се прехласваха в клоните, слънцето грееше само за мен, а разни мъже се обръщаха с интерес и аз се чувствах като кралицата на бала. Първото изпитание беше, когато трябваше да седна в колата. Сгънах се някак си (аз си знам как), но усетих, че дишането ми спира от жестоката преса в кръста. Е, какво пък – петнадесет минути ще издържа без кислород, какво толкова? Издържах.
Слизането беше като охлюв, който мъчително се измъква от черупката си. Вкопчих се във вратата и успях да се разгъна поетапно, като дърводелски метър. Все още не можех да дишам и усещах, че ставам морава на цвят.
Влязох в аптеката със стъпката на робот. С изненада разбрах, че човек може да куца едновременно с двата крака, защото се опитвах безуспешно да ги сгъвам, но се оказа невъзможно да сгъвам ламарини с колене. Така че се придвижвах в нещо като полу-шпагат.
После денят започна да се влачи, да се тътри, да пълзи, да се ниже, да се отронва като китайските капки за мъчения, да пъпли, да се гърчи, да агонизира…
Оказа се, че денонощието има поне 900 часа, около 899 от които са кошмарен, безкраен ден, в който аз крачех с опънати нозе като Робокоп, жестокото менгеме ме караше да дишам на пресекулки, а от всякакви опити да отида до тоалетната се отказах изобщо.
На всичкото отгоре нещо твърдо и обемисто (по-късно разбрах, че е забравен етикет), непрекъснато се опитваше да ми влезе отзад. Е, поне бях секси, нали така?
Единствената ми радост беше, когато отидох за кафе и можах да демонстрирам мъченическите си гащи в стил „Желязната девица“. Да, много хора ме погледнаха с интерес-мъжете с нещо като „О-хо, я гледай ти!“, жените с „Тая пък коза за каква се мисли!“, но и това вече не ме стопляше.
Вечерта настъпи и се прибрахме вкъщи. О, богове, каква наслада за душата да се измъкнеш от менгемето. Не беше лесно.
Мили жени, никога, ама никога, ама невър, ама 从来没有 не си купувайте нищо, което се облича с обувалка и се съблича с гърчене по пода и в краен случай – с моторна резачка!
По едно време изпаднах в паника, защото си помислих,че никога няма да мога да се събуя. В ужаса си успях някак да се наведа напред, докато уплашено и хаотично дърпах крачолите надолу. Етикетът се възползва от случая и победоносно нахлу където не трябва!!!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *