Ше си праЙм кот си искам

Цирк Балкански в Тайландско

Публикувано

Преди 3-4 години ни идва на гости братовчед ми със съпругата си. Той от няколко години пребиваващ в Сингапур, а тя…от Тайландско, тайландка демек. И я водят сефте в България.

Сядаме да се почерпим, правя аз кафе, докато гледам тъпо и не мога една думичка на какъв да е азиатски да измъцам, майка ми сервира разни петифурки и само се прихилква като китайка, баща ми търчи за алкохоли и хич не го е еня, че всички сме задръстени като неандерталци и…върви уж някаква приказка. Братовчед ми превежда от български на английски, що-годе комуникираме нали.

Тя приказва, приказва джобната мацка, ама явно по едно време се умори да забавлява това откачено селско семейство и нали е в селска къща, култура тотално различна от нейната и моли да я разведем да разгледа.

Баща ми скача все едно е екскурзовод на хонорар, хваща я за ръчичката и я отвежда право сред курешките на двора.
То едно дребно, едно деликатно, а този напорист български селянин все едно влачи китайска порцеланова кукла – само балканските му черти разваляха впечатлението, че се развива сцена в която американски солджър отвежда виетнамска пленница.

И вече сред животните, куклата като извади един фотоапарат и като започна да снима и да цвърти нещо си там на мандарин сигурно – минг-линг-цинг, хи-хи-хи, цунг-цванг, хи-хи-хи, менг-бенг, хи-хи-хи, пръц-дръц, хи-хи-хи…
И кокори тез оченца, тез цепки свити, ама то колко разкритие да постигне – блендата на апарата се отваря повече, нежели зъркелчетата ѝ.

И баща ми в този момент подкарва кокошките да излязат от курника, за да се представят на гостенката от изтока, разплашва зайците да щъкат като за спектакъл и гордо ѝ забива въпросЪТ:
„А такие зайци и курици у Тайланд есть?“

Туш! Ну заяц, ну Дън Сяо Пин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *