Яяя......

Черно и бяло

– детето се събужда само, без да викам 30 минути „Хайдеее, време е за ставане!“ – това е добре.
– детето обаче си лежи будно и въобще не иска да става и аз все пак викам, но репертоарът е „Ставай да се миеш и обличаш ЩЕЗАКЪСНЕЕМ!“ – това не е добре.

– на входната врата ме засичат съседи, мила двойка на средна възраст, които ме поздравяват с „Добро утро и хубав ден“ – това е мило.
– снощи за пръв път съм успяла да паркирам точно пред нас, но явно съм заела нечие ненадписано място и на предното ми стъкло имаше разлята някаква гадост – това не е мило.

– шофирам към градината и в пресечката се озовавам зад боклукчийския камион, едно от момчетата, които се возят отзад старателно обира всички боклуци около контейнера, включително и малки хартийки и опаковки – това е професионално.
– таксата за детската градина се плащала в старата, а не в новата градина, което в това движение е като да са на двата противоположни края на града – това не е професионално. Дори е тъпо.

– на паркинга ме поздравяват с усмивка и помахване – това джентълменско.
– форсират си двигателя и ми се подсмихват гнусно докато аз преминават пред кола на пешеходна пътека – това не е джентълменско.

Редуване на хубаво и лошо, последователност от бяло и черно, люшкане от една в друга крайност, а още е едва обeд.

Не помня къде и кога го прочетох това, нито в какъв контекст, но ми се струва подходящо да го споделя:

Хубавото на лошото е, че свършва и лошото на хубавото е, че и то свършва.

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *