Виктория Тинтерова

Честит празник, мамо!

Публикувано

Когато бях малка, много се радвах на 8 март. В детската градина поне месец рисувахме и лепяхме разни неща и пишехме с разкривени букви „Честит празник, мамо!“

Учехме и разни стихчета, а на празника пеехме и танцувахме пред мамите. Моята винаги хем се смееше, хем плачеше и аз знаех, че много се радва…. После двете се черпехме с пасти и боза в сладкарницата до кино „Иван Вазов“, сега естествено – казино с един Аладин двуметров на входа.

После, в училище пак – идваше фотограф, снимаше ни, учехме стихчета…. Подарявах на мама снимчица с разкривени опашчици и якичка, и озъбена, нали се сещате – кажи „сирене“! Имам няколко такива – ту двата горни зъба ми ги няма, после долните, после кучешките…, а отдолу неизменното, артистично кривнато букетче от кокичета. Към пастите с боза се добави и кино, вече съм голяма.

После съвсем пораснах. Не ми беши хич приятен този празник – разни разлиготени колежки с тупирани коси, разлигавени колеги, дето цяла година се държат тъпо, ама точно днес дошли с някакви кокичета. И използват намалението да те олигавят и пощипнат….

Мама не обичаше банкети и не ходеше…
И аз като мама никога не ходех на банкети. На никакъв банкет в тоя живот никога не отидох. Ама като слушах разборът на другия ден ми е ясно кво е било – напиване, танци и други работи… Ми как да ходиш? И въобще не му обръщах внимание на този празник.

Докато не се роди момчето ми и не тръгна на детска градина, където лепят и режат разни неща и учат стихчета и танци цял месец преди 8-ми… и аз плача и се смея… и после ядем пасти вкъщи…
Детето ми е родено през новия век. Не можем да го обвиним в комунизми, нали?
Днес, още сънено, 16 годишното ми момче първо ме целуна, поздрави ме и ….
Ще зема да направя една тортичка, а?

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *