Ше си праЙм кот си искам

Чиче, ака ми се!

Така ми се

Не знам как точно да нарека преживяването си от преди известно време, когато реших да преспя във Варна – „Близки срещи от далеееече след третия вид“ или „Колят ме, мамо, чакъл в гърлото ми тъпчат“
Вече се унасям, когато чувам подозрителното – „Хруп, хруп, хруп..“
Аууууууу – мишка! Без малко да запищя като момиченце забравяйки, че съм момченце. Започвам сам да си правя сърдечен масаж, за да се даврандисам и се сещам, че съм изял всичко де що става за ядене много отдавна и няма как мишка да вирее около този стерилен хладилник и тази бедна на хранителна стойност среда. Притихнах и занемях. Както обичам да казвам – ирационалния страх преди всичко. Спешно прехвърлям през главата и въображението си всички слухови спомени, които съм придобил в течение на годините, докато хрупането продължава и дори се засилва. Рязко „Бхрхрррррргхрхгрййффккгхсрхрррррр“ освежава паметта ми и аз натопявам напукани устни в извора на познанието – това е хъркане, ве! Амчи комшията хърка! Ма това хъркане, братя и сестри и ти Света Парашкево Великомъченицо, трябва да бъде изучено от медицината и метафизиката – от момента в който го чух да започва до осъзнаването какъв аджеба е точно подтискащия душата и джигера шум, не бяха минали повече от трийсет секунди, а пичът вече сякаш беше събрал стадо мечки стръвници със стомашни колики и зъбобол и ги ръчкаше в ребрата – ако аз изхъркам така или ще си изплюя сливиците или ще ги засмуча ректално! След минута тоя постигна някаква устойчивост в заниманието си, аз приравних дишането си в ритъма на кресчендото и реших, че ако се концентрирам бих могъл да постигна някакъв непукизъм, достатъчен да заспя в условия близки до нападението на Вермахта над Полша. И може би щях да успея – да, но не и при тази стена с дебелината и плътността на вестник. Аз даже май и виждах източника на адския шум през нея. Опитах се да броя овце, после избиратели на Валери Симеонов и Патриотичен фронт, минах на електората на ГЕРБ, че то там е неизброим добитък, но сънят ми бягаше и бягаше упорито като ерекцията на Макрон в първата нощ след сватбата с баба му. В някакъв момент, вече мисля ревях, осъзнавам, че шумът е стихнал до нивата на река Дунав в сантиметри по „Хоризонт“ – липсва демек. Тъкмо ще ставам да паля свещ, щото реших, че тоя си е глътнал езика или възглавницата и сега бавно, но здравословно се задушава за всеобща моя и на всички останали комшии радост, когато едно мощно „бхгхгргргрбхггрххгргрхххгрххгргхгрхргхгргрххгрхргххрргхгрхргрхгххххгхгггггхххххррррр“ с натъртване на „рррррр“ ме накара да започна да треперя неконтролируемо и панически. Боже, все едно лъв е захапал бивол за гърлото или обратното и някой от двамата ще мре!
Значи, кълнах го на висок тон, заплашвах го със съд, чуках по стената, умолявах го жарко, пях песен на дует „Шик“ във високия регистър, мяучих като котка, кога я дерат жива – няма, бе! Тая гад си хърка и това е! Викам си – що не изпадна в принудително предизвикана кома? Ей, опитах, повярвайте ми! Не стана. По-лесно щеше да ми е на риба мряна да се преобърна и пак при тебе да дойда. Амбицирах се да муча като бик, обаче той взе да хърка като разгонена крава и веднагически млъкнах – стените са тънки както споменах…
Започнах да викам – „Проба, проба, ейййй, шесссс, шесссс“, ама нямаше синхронизация в басите и се отказах.
Ядът ми бавно започна да се дестилира в бяс. Значи, аз съм с разстройство, нека го вмъкна тоя елемент – вече не ме е срам, и за да успея да заспя трябва да бъда много внимателен, а тоя битермиш рути блока и ми гази из рефлукса толко грубиянски, че ако падне атомна бомба насред цялата тази корпулентна ситуация, ще го разбера от новините!
Извиках гръмовно – „Чичееееее, ака ми се!!!“
Тишина!
Минута. Две. Три! Станаха пет!
Ма, аз и така няма да заспя сега, щото пък ше го чакам да хъркне подло.
Е, баси михлюзина коварен е тоя!
Приака ми се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *