Ше си праЙм кот си искам

Шаран и пипер в малините….

Публикувано

Чистя шаран. Да, часът е като да се пие ракия, но аз чистя шаран! Вторият от събота насам. До петък сигурно ще изчистя още два. Или три. Или всичките!
Клекнал съм тук до малиновите храсти, а около мен хвърчат люспи, черва и хайвер. Явно е шаранка мацето. Нейните седефени одежди ще отлежават до хиляди други тук в храстите. А тези храсти помнят и пазят много артефакти…

Да съм бил, да съм бил – на около 12 години.
Баща ми е взел три чувалчета пипер – ПИ-ПЕР, не чушки. Чушките са една друга бира и виреят в софийско, тука сме варненско!
Инсталиран съм на сянка до гъстия малинак с оня уред дето пече пипера – няма да го назова, щото се започва спора – и къцам. Пека, пека, пека, ма то край няма, мила моя майно льо! Нашите само минават периодично на обход, казват по едно „браво“ и си гледат кефа.

Продължавам аз – един пипер, два пипера, три пипера, осем пипера, двайс пипера, петнайсе милиона деветстотин и три хиляди пипера, едно детство преминало в печене на пипер, шси срежа вените по дължина…
И изведнъж – О, Евридика и ти бачо Орфее!!! СетИх са!
Ако на всеки два опечени пипера хвърлям по три неопечени или колкото там ми диктува сърцето и ги мятам в гъстите малинови храсти, то шанса да приключа с печенето преди да вляза в казармата нараства ннннеимоверно.
Прайм ли го е? Прайм го е!

Оглеждам се като диверсант, мушкам два в гениалния уред и три…не – четири, абе направо шест в малините! Имам да наваксвам, нали. Още веднъж. После още веднъж. Вече съм в екстаз! Загубил съм ориентация от еуфорията и в един момент осъзнавам, че пипера е свършил! Ааааалелуя!

Тичам към баща ми, крещя от радост и си искам свободата! Дава ми я естествено, щото не знае к’ва гад съм. Е, не че не знае – даже знае много добре, ама и така не се научи, че при мен е патологично. Получих дори похвала за бързата работа заради което се спогледахме гузно с малините, но тъй като те не вложиха кой знае каква гузност в поведението си и аз не се втелих да страдам кой знае колко.

След това трябва да съм имал още поне две седмици ваканция, които оползотворих изключително по предназначение – кеф, игри и ужас и белени картофи за нашите! Бях си долно копче, сещате се. Чупил съм и съм си разбивал всичко по мен, което може да се счупи и разбие, както и съм кървял от всяко възможно място. Не знам как ме издържаха тия хора и не ме оставиха да пукна, че да се отърват.

Нека сега накратко ви разкажа за периода веднага след лятото.
След лятото идва есента, листата по дърветата окапват, тия на храстите също. Малините са храсти. Баща ми е наблюдателен. Аз ядох шамари. По-малко от бройката на полуизгнилите пиперки, но достатъчно.
От там нататък получавах пипера за печене всяка година изброен и срещу разписан протокол за получаването му.
Добре, че пораснах…
Абе, добре – кое му е добрето!? Предпочитам си шамарите!.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *