Крум

ШКЕМБЕ ЧОРБА!

Публикувано

„Когато сутрин във неделя станеш – кревата си зарязвай…“ 🎶
Обикновено не ставам в неделя сутрин, в събота сутрин също. В тия два дена се възползвам от възможността да се наспя БЕЗ гадни аларми и често откарвам и до 2 следобед.
Днес обаче, в некво полусънно състояние, мозъкът ми е подскачал произволно от буква на буква и някъде на „Ш“ явно е пропаднал в отворена Шахта и аз рЕзко отварям очи с една-единствена мисъл в съзнанието: ШКЕМБЕ ЧОРБА!

Тая мисъл пробива черепа ми по-ефективно от комшийска бормашина в 6 сутринта и за т’ва яростно се самоизритвам от леглото („…и левия пантоф да не намериш, със десния откуцай във галоп!“ 🎶)

Часът е 11:15, навън е слънчево и топло – леки облаци и тлъсти самолети си играйкат на геометрия в небето, навигаторът в главата ми вече е начертал най-краткия маршрут до местната Гюрла (с една кафемашина на път) и се изстрелвам.

Малко след кафемашината ме обзема страх от затворени пространства, демек – ами ако Гюрлата е затворена в неделя?УжасТен УжасТ – къде бих могъл да докопам заветната ШКЕМБЕ ЧОРБА?!

Ускорявам крачка (което е тъпо, щото или е отворено или не е) и наближавайки Гюрлата виждам лелка дегизирана като готвач да пуши отегчено. АХААААА – значи е отворено! Вътрешно се успокоявам – външно почти спринтирам!

В Гюрлата цари обичайният обеден хаос. Плясвам една табла на релсите, лъжица, салфетка и две бели хлебчета (щото е лицемерно да ядеш мазна ШКЕМБЕ ЧОРБА с черни диетични хлебчета – да си имаме уваженията!) и задъхано заявявам: ШКЕМБЕ ЧОРБА!

– Малка или голяма? – излишен въпрос, ама момичето е длъжно да пита.

– Най-голямата! – щото вече съм освирепял!

На касата ме причаква тантуреста „скумрия“ с най-киселата физиономия на света (от която вероятно прокисва мякото и се лющи блажната боя на хората на три пресечки в околовръст) и която е изключително неприятно изненадана от мен, понеже искам И една наливна бира, а тя вече ми е сметнала нещата в таблата – майната ѝ.

Слагам на чорбата чесън като за средно голяма мексиканска сватба и толкова люто, че над паницата се появява ивица бледо син пламък и паркирам таблата и прегладнелия си задник на най-близката маса.
Сега вече мога да се огледам спокойно…и осъзнавам,че тук присъства представителна извадка на нашето общество:

Трима чичковци си говорят за Жан Виденов и Иван Костов.

Невъздържана групичка млади момчета от типа тениски&татуси, които карат 15-годишни Голфове и се мислят за гангстери и „Бързи и яростни“.

Мутреса купува храна за вкъщи -няма да седне с плебеите, я!

Няколко млади майки с колички и ритащи деца под мищници.

Един намръщен тиквеник (аз).

На съседна маса лелки-реститутки бистрят приликите и разликите на такива заведения за хранене у нас и в Швейцария.

Не липсват и представители на закона – смесено стадо полицаи и ТОЛаджии

Време за ШКЕМБЕ ЧОРБА!

…а честитих ли ви вече Демокрацията?
Не съм?
Е, някой ден може и да го направя…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *