Яяя......

Ш’са дръпнеш ли, ма?

Публикувано

Спряла съм на паркинга срещу входа голям хранителен хипермаркет и чакам сина си в колата. До мен се приближава гол до кръста субект от мъжки пол, с хайдушки мустак и ме пита:
– Ш’са дръпнеш ли, ма?

Фиксирам се в близката далечина и се приготвям да го играя глухоняма. Субектът е неотстъчив. Приближава се до сваленото ми странично стъкло и тропа по вратата. За миг се замислям как ли ще реагира ако му кажа „Кой звъни?“, но продължавам да се правя на Стиви Уондър, и дори си паля цигара. Демек – изпявам му наум „Невидим“ на Графа. Видимо изнервен субектът отваря вратата на съседната кола, взима кутия цигари и демонстративно пали, с жест „Ти на к’ва се прайш? Мойте цигари са по – по“.

Приближава се отново и пак пита:
– Кога са махаш?

Прехапвам устни, за да не се разсмея с глас и му казвам:
– Цял живот все това ме питат. Тъжна съдба…

Той ме поглежда все едно му говоря на суахили и изстрелва:
– Ко?

То се е видяло, че ще се забавляваме с мъжагата и го репликирам:
– Не Ве разбрах?

Почесва се по корема, видимо е изненадан и не схваща. Започва да ми говори бавно-бавно, с ръкомахания:
– Кога са махаш ма, да сложа тука колата, че мойте сега жи додат с багажа?

Дърпам от цигарата и за разкош се фиксирам в третото му око. В десятката, по народному. Не знам защо, но това така го ядоса че ме подкара с „Ша йеба вашто маменце и келявите пловдивчани“ и още в този стил около 3 минути.

Много спокойно го изчаках да си каже болката, все така загледана в десятката му. Отново прехапвам устни, защото знам, че всеки момент ще изпадна в луд смях. Казвам му:
– Апропо, аз съм от Златоград.

Той замръзва, гледа ме втренчено няколко секунди, зачервен, вбесен…. Вниманието му обаче е привлечено от две жени, бутащи количка пълна с олио, захар и други продукти от първа необходимост. Мисля си „Край, тея се готвят за военни действия, и аз ще съм първата жертва“,а нашия се провиква високо:
– Данче ма, яла я виж – македонка – и ме сочи с пръст.

Данчето, с мустак почти като на мъжа си, но Слава Богу – поне напълно облечена, оставя количката, идва до мен, оглежда ме и казва:
– Ми ко бе, Ванко, и те хора, ама много гържави.

Тук вече избухвам в смях и казвам:
– От Златоград съм, долу, до Гърция, на картата най на юг.

Ванко подскача поне 30 сантиметра от място и ме почва с нови сили:
– Да йеба семката ви пловдивска и тумруците, боклуци пълни, скапаняци, разбираш ли?

Вече се смея със сълзи, не мога да спра, а Ванко ме довършва:
– Казах ли ти ма Данче, казах ли ти, че са си баш изучени, скапаняци пловдивчани…

Та, наздраве изучени смотаняци!

Дарина Гочева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *