Искра Веселинова

Ще икономисваме заедно!

Публикувано

А пък при Цуцанка Оризова един пенсиониран пуловер, с вид и акъл на изфирясал даскал каза, че сега ще икономисваме и ще спестим от ходенето по ресторанти. Че ние у нас и преди не ходехме по ресторанти – нямаме такива пари. Как ще икономисвам от нещо, което нямам?

Мога да икономисам, ако да речем, си спра телефона – една сметка по-малко. Обаче категорично отказвам да икономисвам от:

Пътуване до Кайро, с разглеждане на пирамидите, панорамни снимки на сфинкса и най-сетне, фотоси на скромната ми особа с лилава забрадка, камили и добродушен кльощав бедуин, който е водач на милите плюещи пустинни кораби;

Ежегодния ми круиз;

Петъчния ми следобеден чай с Нейно Величество в Бъкингамския дворец, под благосклонния взор на церемониал-майстора;

Катеренето на Хималаите;

Съзерцанието на цъфтежа на вишневите дървета в някоя красива градина в Япония;

Пазаруването в Harrods.

Иначе, нафталиненият пуловер каза на ококорената до невъзможност и мучаща с разбиране Оризова, че не е съгласен със струпването на легла в зала „Арена АРМЕНЕЦ“. Да ви е ясно!

След това приятно опулено предаване гледах малко новини, в които говореха за вдигането на карантината в Банско с терминология, извлечена от изсъхнал и затворен в лабораторна стъкленица мозък от журналист. Репортерката, бледа полублондинка, обясни ентусиазирано, че град Банско вече ще е град Банско, защото град Банско ще има статута на областен град…а-ха да рече Банско, ама се усети за повторенията и мина на „като такъв“.

„Град Банско ще бъде със статута на областен град като такъв, тъй като ще има статута на областен. Като такъв.“

В Сливен по-малоумната (и преобладаваща) част от населението обича да запълва дупките, за които не намира думи с „такова“. Получават се интересни и високохудожествени изречения, например:

„Дай ми таковата, че ще изтърва таковата, какво ме гледаш като такова, давай!“

Но и „като такъв“ звучи много добре, даже много по-добре!

После една щастлива дама обясни в скайп, че сега ще излязат и ще разберат докъде могат да отидат и докъде не могат да отидат. Това ме зарадва толкова, че започнах да разбърквам топеното сирене с десертната лъжичка и да ръся захар върху печените наденички.
После се наядох до припадък и излязох на терасата, за да видя света. Вечерта беше студена, ветровита и неприятна. После си казах, че всъщност би могла да е приятна, ако улиците не бяха тъй безнадеждно пусти и светещите прозорци толкова малко…
Ако имаше хора…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *