Виктория Тинтерова

Ъпгрейд на спомените

Публикувано

Има една психоложка, която след всеки изминал биг-брадър прави тунинг и ъпгрейд на нещо по физиономията си. Днес се появи в Нова да анализира. Красива, официална – черна тантелена рокля. И ей така ни подреди избирателите:

– поколението между 60 – 70 години, които ПОПРАВЯЛИ последствията от войната.

– поколението между 40 – 60 години, на което поколение те, психиатрите, викали – тия с ключовете на врата, щото родителите им, работели по разпределение и се отглеждали сами.

– поколението между 30 – 40 години, които се стремяли към успеха и благоденствието.

Да разнищим тази подредба:

Начи тия, дето сме към 60-те, сме се родили около 59-60-та година и чак през 70-те години можехме да борим последствията от войната.
Помня аз, мама ми купи една малка маламашчица, детска и ме прати да мажа стената на училището, дето беше се олющила от бомбардировките. А Мими, най-добрата ми приятелка, носеше малко гипс и малко цимент, толкова колкото издържаше крехкото ѝ, детско телце. Около две кила материал. Така двете замазвахме дупките през големите междучасия. Забърквахме смес в малките си кофички и ремонтирахме ли ремонтирахме…

Едновременно с това, аз носех ключа си от къщи на врата, на ластЪк, щото мама и татко бяха разпределени мнооого надалеч, вдън гори сакарски и нямаха време за мен. Бяха инженери. Виждахме се, колкото да ми шибнат два шамара, така профилактично. Тогава родителите си биеха децата, не като сега, но ние не се травмирахме, защото знаехме, че е за добро.

Сама си готвех боб с надИници и пражени филийки, щото нямаше кой. И нямах никакъв стремеж към просперитет, успех и благоденствие, не като сегашните млади. Единствената ми цел, след като замажех малко дупки от бомбите, след като сготвех нещо да си напълня детското тумбаче, след като пометях и изперях малките си чорапки, понеже имах 1 чифт… беше да си легна и да заспя.

Веднъж даже мама и татко, като си дойдоха в отпуска, не можаха да ме познаят, защото бяха минали две години от последната ни среща. Даже ластъкът на ключа беше съвсем изтънял. Но пък за това време не бе останала ни една дупка по кооперациите наоколо. Така преборихме последствията от войната и се самоотгледахме. Без стремежи към успехи…
Но не успяхме всичко – фъндичът сега довършва…
– Много работа – вика – има в София!

Виктория Тинтерова
–––-

В една психиатрия дошла комисия, понеже съседите много се оплаквали от шум. Лудите си въобразявали, че са на гара, във влак…
Въобще – шум.
Обикаляла комисия и верно – един е със свирка – началник-влак, друг изпраща някой и крещи…
Шефът на комисията съчувствено попитала дежурния психолог:
– Ох, ужас! Как се чувствате при този шум?
– Аааа, с шумът се свиква, ама сажди, сажди….- и потупал престилката си с погнуса.

One thought on “Ъпгрейд на спомените

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *