Виктория Тинтерова

Юнак Баце и неговите дребни дечиня

Вървял си юнак Баце през банкянската гора в един топъл, слънчев, юнски ден. Ръчкал с една пръчка тревата и храстите, щото е чувал, че там хората намират разни неща. И си мислел:

„Много искам да направя нещо велико, щото дедо ми е казвал, че за велики дела съм роден. Даже в пожарната ме записа. Ама в тая пожарна чак пък толкоз… И станах охранител, ама и там чак пък толкоз…. Чудя се какво.. Вече не ми се охраняват разни типове. Те си ядат разни вкусни неща, а аз само зяпам. Имат си хубави коли, жените им жени… А аз само зяпам. Е, верно, Първият ми университет ме научи едни работи – да не ходя гладен на вечеря, ама лесно му е на него.. Ох, много тъпо, как да не ходиш гладен на вечеря, то за кво да ходиш тогава…. егати съвета! Като се върна ся, ще направя една партия. Да не забравя да питам Цецо как да я кръстим.“

Така си мислел и си ръчкал с пръчката храстите. В торбичката му имало освен филия с мас и няколко джанки, няколко намерени пирона, една празна консерва от Русенско варено, се нещо ще послужи и един чифт малко носени джапанки. Малко бил тъжен, се се надявал нещо по така да намери… Изведнъж от храстите се чул тих вопъл. Стъписал се юнак Баце, но нали е смел, отместил с пръчката храста. Ха, какво да види – три малки юначета клечали и гледали уплашено.

– Кои сте вие, какво правите тук и как се казвате?
– Ние сме Вальо, Ивайло и Ники. Чухме, че в храстите могат да се намерят разни неща и търсим… Ама нищо не намерихме.
– Не се бойте вече, взимам ви, аз ви намерих и вече няма да треперите повече. Обещавам! – обещал им юнак Баце – ще ви отгледам, ще ви напарвя хора и даже може някога едно стадионче да построим…

И ги взел. Завел ги у дома, в Банкя и ги нахранил и напоил. На другия ден сутринта се обадил на Цецо, събрали се двамата и решили новата партия да се казва герб.

Минали години, Вальо, Ивайло и Ники порастнали в Банкя, напълнели и загладили косъм. Когато вече не можели да си подават пръстчетата през решетката, зад която ги отглеждал юнак Баце, станало ясно, че са готови. И тогава с Цецо ги направили министри.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *