Яяя......

10 януари 1997-а

Публикувано

Умишлено изчаках до 11 януари, за да разкажа тази история.

В един снежен 11 януари преди 22 години (да, знам, стар съм, сега го осъзнах) налетях на свой доста досаден познат. Годината беше 1997-ма. Предният ден тълпата от отдадени демократи, светли хуманисти, месии на европейската мисъл и носителите на ценностите на бъдещето бяха нахлули в парламента и го бяха изпотрошили. Моят познат беше в еуфория. За разлика от много други той имаше безпогрешни кариеристични инстинкти и дърдореше като новопосветен пророк от църквата на Иван Костов.
Днес сектата се е свела до фейсбук-екзотика от стари талибани, но тогава култът беше в началото си.

Човекът ми обясни, че СДС ще спечели изборите и ще управлява поне пет мандата един след друг, а комунистите са оттекли в канавката на историята и политическото сметище ще стане техен вечен дом. Той беше убеден, че сините са обречени на управленска вечност, ще обесят Жан Виденов публично на площад в София и България завинаги ще стане блажен пазарен рай.

В онзи ден преди 22 години не знаех какво да му отговоря. Бях препълнен с политически възклицания, но нямах дори и грам житейски и обществен опит. Приличаше ми на човек, който е дишал райски газ. След това открих колко съм бъркал.

Моят познат се оказа човек с безпогрешни инстинкти – направи кариера, след това започна да гравитира край НДСВ, а последно като го засякох из софийските дебри беше отдаден фен на Бойко Борисов.

Това е мазният махмурлук на 10 януари днес. Тази дата съществува в паметта единствено през маразматичните спомени на няколко участници в събитията, които отказват да признаят, че тя беше пълен провал. Колкото и да кадят тамян на Иван Костов и компания – историята се оказа безмилостна. Днес СДС е партия от миналото, а всички разклонения на градската деснница в наши дни пребивават в своята собствена непогрешима психиатрия. Малката сектичка на винаги правите.

Тези хора така и не събраха сили поне веднъж да си признаят, че са сбъркали. Да излязах и да кажат: „извинявайте, прецакахме ви, излъгахме ви, каква я мислихме, а каква стана…“. Развиха абсолютен стокхолмски синдром към виновното минало. Не се опитвам да пиша апология за управлението на Виденов. То направи своите грешки, омаза много неща и беше наказано безмилостно. Но тези, които дойдоха не бяха по-добрата алтернатива. Те бяха политическите хищници, които дадоха на безценица собственост на олигархията. Павираха пътя на безконтролната корупция. И заради това бяха наказани с цялата злост на историята.

Сетих се за този свой познат, защото той най-добре демонстрира политическите криволици на участниците в онези събития. Те не знаеха какво искат и овластиха откровени некадърници. Такива хора дори една революция не могат да направят както трябва, защото връзката между тях и невидимите граждани на България е напълно скъсана и морално прецакана.

Такива размисли ме занимаваха днес. И това са светли мисли, така ги чувствам…

Александър Симов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *