Яяя......

16-ти не ми е 15-ти

Публикувано

Вижте какво да ви кажа! Даже и на Коледа да се пада 15-ти септември, тогава трябва се тръгва на училище! Като ги обърках тия дати тая година, отиде, та се не видя. Вярно, че цяло лято митках, вярно, че децата умряха гладни, ама такова чудо и такъв кутсуз не ми се бяха случвали.

Връщам се на 15-ти вечерта и започвам да се оглеждам кое по-напред да хвана.

– Мамооооо, къде ми е униформата?
– Не знам, търси в хладилника.
– Луда ли си, бе?
– Ми ти нормален ли си? Виж си в гардероба.

Връща се след малко, навлякъл бялата униформена риза, която му виси до коленете.

– С това ли да ходя утре?
– Ти, като я донесох, пробва ли я?
– А ти, като я взе, не я ли видя? Няма да ида утре, заради тебе само се излагам!

Имам някакви спомени отпреди три месеца, че Данчето ми даде тази риза от сина си, щото щяла да трябва само веднъж за 5 години, та нямало смисъл да купуваме. Ма тогава хич не я погледнах. Сега наследникът прилича на сгоден циганин и направо ми прилошава.

Часът е 23:30. Дали не събудих половината град? Пък сестра му другата половина. Риза е доставена нейде след полунощ, ноооо… е с къс ръкав. Нямал да я носи. Как не го кандърдисвах, щото още е 45 градуса вънка, пари му предлагах, не ще и не ще! Язък, че събудихме хората!

Изнамирам бяла официална риза, гладя и приключвам. В крайна сметка, униформата и тя е бяла, ама с две букви на нея, които също са бели, тъй че почти не се виждат.
Не случиха на майка тези деца, няма какво да се оправдавам.

Лягам си, ама спи ли се? След като цяла седмица сме репетирали за откриването, днес ми казват, че щял да идва посланикът на Занзибар, та да е някак си по-тържествено. Брех, ми сега? Програмата готова, песните избрани и то съвсем тематични – „Мотел“ на Азис, щото повечето идват за бързо на по кафе и цигари, ядат, тоалетна и сетне по кафенетата; следващата е „Шамар“ на Лияна, че се дърмонят за щяло и нещяло; за финал „Како Николинке“ на Нелина, че последната година направо си беше станала химн.

Ха търси сега валс, танго и духова музика, ха сменяй цялата концепция. Занзибарски песни не намерих, ама класически дал Господ. Цяла нощ сънувах пустия му посланик, че не идва, ама нейсе.

Рано сутринта гузно събуждам наследника /виновна съм, няма какво/, сестра му и тя става, за успокоение на тийна и го почваме. Една му филия маже, втора му мустака бръсне, трета… трета нямаме.
Надрънквам колата с балони, цветя, менче, звънче, удрям малко грим и отпрашвам с мръсна газ.

Точен час на започване няма, чакаме посланика. Пристигат първолаците, дето ще рецитират. Гримирана и червисана повече от мене е една от седемгодишните девойки, ама не смея да я изтрия, да не ме бие майка ѝ. Давам ѝ да яде една вафла, та да се омаже и червилото да остане по опаковката.

Иде занзибарската свита и почваме. Единият водещ се спъна, другият го няма никакъв, че го свил корем от височайшите гости, аз се кръстя и моля един път да свършим. Песни, танци, стихчета, родител с изказване и иде време да се удари звънецът за първолаците. Нарежда се посланикът да го бие, ама де е виждал той такъв звънец. От ония старите, тежки, дето – а съм те хакнала, а съм те убила. Таман го раздрънка и му окапа ръката. Тежи туй чудо не ти е работа. На всичкото отгоре не го вдигна над главата си, ами го провеси като маркуч надолу. Тъй става, като не ми е идвал на репетиция!

Занавлизаха тия дечурлига, гледат стреснато, обръщат се да проверят дали майка им няма да ги прибере, ама няма, братче! Системата ги погълна – който може, ще оцелее!

Поглеждам си телефона – дъщеря ми е звъняла през секунда.

– Кво става бе, майка?
– Ти каква риза оглади на брат ми?
– Бяла, що?
– Ми тя е 3XL, не я ли видя?
– Виж какво да ви кажа аз на вас! Мене главата ми е пламнала, чуждестранни гости посрещам и изпращам, те с ризи ме занимават! Брат ти де бля снощи, че не я пробва? С какво отиде в крайна сметка?
– Ми с нея, с какво. Каза, че щял да го преживее, ама ще ти го върне тъпкано. Повече нямал да ти закопчава роклите.
– Много зле ли беше?
– Абе, мамо, като чувал, той носи XS!
– Карай сега, кой ще го гледа него? То и при тях ще има някой чужденец за откриването, не бой се! Ти вода поля ли му?
– Да, ама му напълних маратонките.
– Бе карай, то е горещо, таман ще се разхлади.
– Да не се разболее нещо?
– Няма бе, нали е с голяма риза, да се увие два пъти с нея, да му е топло.
– Оффф, ще ти затварям, че съвсем си изпаткала!

Вечерта малкият е сърдит, мен ме боля главата, ама мина и замина, каквото беше. И ако си мислите, че съм си взела поука, лъжете се! Пак съм си запазила няколко почивки, ама тоя път ще се върна на 14-ти! Щото 15-ти се пада в понеделник и тоя път се надявам да съм в час. Иначе подозирам, че ще ме изгонят от вкъщи!
Пък и в крайна сметка, оправете ги тия дати, да му се не знае!

Траяна Кайракова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *