Яяя......

22-ри юни 1941 г.

Публикувано

Днес е благодатна дата за празнословие. Всеки, който не го мързи, сяда на клавиатурата и пише – кой с пяна на уста, кой с цвете в ръка, какъв ден точно е 22-ри юни 1941 г.

Преди години се впусках в едни спорове, в едни безумни дебати, каквито впрочем са всички сблъсъци на мнения между нас, българите.

Всеки си държи на неговото, без изобщо да слуша и осмисля какво казва другата страна, висш аргумент е личната обида, а клишетата се сипят според интелигентността на страните.

Поради тази особеност на българските дискусионни похвати, кръгът е не само омагьосан, но и често се обръща в кръгова отбрана на безсмислици и безполезни напъни.

В такива дни аз съм избрала за себе си да тъгувам. Не за десетките милиони животи, нито за също толкова осакатените хора.

Тъгувам за недолюбените момичета и рано овдовелите жени.

За осиротелите невръстни деца.

За родителите, загубили децата си в пламъците на войната.

За неродените поколения ме стяга сърцето.

Изпепелените градове изправиха снага, прочистените от мини и кости полета пак раждат хляб, нови и стари заводи отвориха врати, в болниците вече не режат ръце и крака на ранени войници, газовите камери от десетилетия са само музеи, по плажовете на Нормандия вече дебаркират само летовници…

Хората, неродените хора, както и тези, чиито животи бяха зловещо и предсрочно прекъснати, не могат нито да бъдат построени, нито заместени, те са безвъзвратно загубени за човечеството.

Никой не знае колко мислители, учени, изобретатели, артисти или просто добри и работливи хора биха живели сред нас, ако възможните им родители не бяха разстреляни, заклани, взривени, умрели от глад или болести, или изгорени в газовите камери. Колосална загуба на интелект, енергия, сила, сръчност и човешки потенциал.

Богове от всички религии, упокойте душите на мъртвите, загинали в най-голямата касапница на нашето време, простете греховете на живите, защото те така или иначе никога не си вземат поука от трагедиите.

А ние може би не е лошо да се смирим и потърсим по-задълбочено смисъла на нашето съществуване. Не е задължително, то се знае, просто ми се приисква понякога.

Иначе тук-там видях, че днес бил Международния ден без гащи. Алтернатива има, значи.

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *