Яяя......

7 юли!

7 юли.
Ден на шоколада, 188 ден от годината, остават още 177 до краят ѝ, на тази дата 17 годишния Борис Бекер става най-младият шампион на Уимбълдън, в България това е денят всеки месец, когато държавата започва да изплаща пенсиите…
И всичко това са само подробности – къде важни, къде не чак толкова, всички те са в сянката на едно друго нещо, което ги бие едновременно с терца майорна, сто от асаци, сто и петдесет от девятки и двеста от валета на „всичко коз“.
Рожденият ден!
Как на кого!? На Шефът…простете – ШЕФЪТ!

Още от времето на комунизма, социализма, тоталитаризма, културизма, веганизма или каквото там е било в България до 10-и ноември ’89г., на едно от честванията на 9-и септември в моето село, става прав пред всички едикойси, БКП функционер от по-ниските, селските етажи, и започва да държи реч на верните на тогавашната партийна линия съселяни. Започва, разбира се, тържествено, революционно и с подобаващата за времето и повода помпозност – „Другари!!! Днес не е какъв да е ден! Днес е БАМБАШКА ден!!!“
Нататък не е толкова интересно какво е плещил – най-вероятно каквото е казвал всеки партиен секретар на всяко партийно събрание в онези години. Началото обаче, началото, а началото?! Какво ще кажете за началото???
Приятели, познати и добри хора! И днес не е какъв да е ден! Днес е БАМ-БАМ-БАМ-БАМБАШКА ден! Днес, човекът, който ми е разказвал горната история минимум 20 пъти, човекът, който може да влуди конска муха сам преобразявайки се на такава в случай на необходимост (това всеки ден, без значение дали се налага изрично!), човекът „персона нон грата“ във всеки обект на Кауфланд от тук до Владивосток, този който и мен самия страхува, защото като в кристално кълбо се виждам каква гад ще стана след няколко години (не, че вече не съм станал), но странно – последното и ме кара сам да си се кефя и потупвам собственоръчно по рамото от време на време), та този човек, на днешната славна дата празнува своя Рожден ден!
Не, всъщност аз празнувам, семейството ми празнува, Вселената празнува и още с пукването на зората пие за отскок една ракия за негово здраве, а той, той лично и собствено стои и се подхилква ехидно, докато ние го обгрижваме и славословим. Но той, О!, той го заслужава! И не само го заслужава – заслужава го както бясно куче си заслужава тоягите и те все са му малко.
БАЩА МИ, уважаеми!
Най-добрият и най-ужасният човек, когото познавам, познавал съм и някога ще познавам!
Жив, здрав и безсмъртен, ТАТКО!!!
Тате…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *