Яяя......

76 години от РАЗСТРЕЛА на Вапцаров

На мен лично, Вапцаров ми „влезе“ под кожата през далечната 1989/1990-а година.
Не знам как е сега и дали още се прави, но тогава, с наближаването на новата година, ние халпетиите в училище си правехме нещо като томбола за това, кой на кого ще прави подарък за празника. Беше си чудесна социализация и повод за сближаване между нас.
При теглене на поредното разиграване с листчетата с имената ни, да ми направи подарък се падна на класната ни – другарката Василева (последна година ни беше с това обръщение).
Та, тя ми подари сборник със стихотворения на Вапцаров.
Цял живот ще ѝ бъда благодарен, че направи така, щото да се влюбя в тези сърцати стихове, в душевността на автора им, в това особено и несрещано при друг и до днес себеизразяване.
Благодаря, другарко Василева!
Благодаря и на теб, поете!
Дано днешната „Вяра“ донесе повече от нея на младежите, които са успели да те разберат…

„Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.“

И днес биха го разстреляли без жал…

Имам си Родина

За търсещите Вапцаров – например ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *