Яяя......

9.ІХ. – на битово ниво

Излязоха ми фейсбук спомените от публикуваното на днешната дата.
Почти едно и също и отдолу почти едни и същи коментари – и от отбелязващите 9-ти като светъл ден и от заклеймяващите го като тъмна дата.
Наистина не ми се ще да предизвиквам същото, макар, че точно така ще стане и сега.

Вижте, докато пиша това се опитвам да направя палачинки, да не смачкам мотащият се в краката ми, вече доста едър котарак Макондо и междувременно да изпълня всяка изстреляна от баща ми заповед, както и поръченията на майка ми – тя напоследък също придоби много вредни навици…

Нещо такова се получава – донеси това, занеси онова, аз искам моите палачинки с повече сладко, моите ги направи с по-малко, пералнята трябва да е изпрала – спри ѝ водата, че аз гледам филм, нахрани зайците, направи шпагат, покажи как се пекат чехкините на плажа, обеси се, обеси се веднага…пардон – това последното е молба от мен към мен.

И така – нося, отнасям, бъркам, псувам котарака, проклинам вселена и се запътвам към кранчето за водата на пералнята (пералнята е последна дума на техниката, но свързването ѝ към водопровода е по стария начин – с кранче, което трябва да се пуска и спира преди и след пране), започвам да го въртя, заглеждам се в него – все е едно и също от поне осем перални насам – бял пластмасов върток с надпис отгоре – „Изработено в Свиленград 1985 г.“ И си работи.
Междувременно сменихме, както споменах поне осем перални, петнайсетина душ батерии (7-8 само през последните пет години), двайсетина демократични кранчета из десетките чешми, които баща ми е нацвъкал на стратегически места по целия имот и куп друга „техника“ сменихме, но точно този кран и още поне няколко такива, монтирани още през соцепохата си стоят по местата и служат вярно и по предназначение.

Спрях водата и се запътих към печката да продължа с палачинките. Печката е отвън, под един навес. Когато е топло използваме нея за бързи летни манджи.
Да ви кажа ли за тази печка?
Ще ви кажа така или иначе.
Печката е марка „Мечта“, подарък за нашите за сватбата им…през 1969 година!
С фурна и три котлона. За тези почти 50 години сме сменили само една от нагреваемите плочи. Бачка безотказно!

Преди десетина години я изкарахме отвън (зимата само я покриваме с някакви найлони, иначе си е съвсем пряко изложена на природните стихии), защото наблъскахме в кухнята разни модерни уреди. Всичките тях сме ги сменяли вече поне два пъти.
Три пъти печка, три пъти хладилник, два пъти фризер, ютии (те не седят в кухнята де) около двайсет (но тая, която е от времето като бях пет годишен все още работи – просто е прибрана, тъй като не загрява достатъчно, сигурно ѝ трябва лек ремонт и ще тръгне както трябва).

Ако щете вярвайте, но допреди няколко години, може би пет-шест, пред входната врата, точно под терасата на втория етаж, светеше крушка, която лично аз отвих от фасонката в старата ни къща, която съборихме. Тая крушка ни служеше и светеше минимум трийсет години!

Ей за това говоря.
Ще ми се качеството днес, да бъде поне на една трета от качеството от едно време.

Асфалта да е асфалт, печките да са печки, строителството да е строителство, храната да е храна, сиренето да е сирене и т.н. и т.н.
Не държа да е комунизъм, не държа на член 1-ви, не държа на жителството, не държа на „Шарено котле“ и „Мелодия на годината“.

Искам просто качествено и достъпно образование и здравеопазване за всички, ред и законност, болшинството от престъпниците да са осъдени и по затворите, да няма умиращи от глад, които ровят в боклука, за да оцелеят и още няколко неща в този ред на мисли.
Пък да ви кажа, ако това се случи по време на капитализъм – ще си намърдам главата между циците на Цецка Цачева и оттам ще викам „Да живей десети ноември!“

Знам – „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш“, но ще рискувам…

Честит 9-ти Септември!
Венсеремос!

P.S. – Цецке, мини през банята за всеки случай, краво!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *