За кожата на един сак

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Всичко започна снощи. Задача номер едно – да се намери сак. Ама не какъв да е сак или някой от десетките други скучни сакове, които с времето са намерили подслон в къщата, неее! Търси се един точно определен – сив, с червени кантове, два ципа и дръжки – нито много дълги, нито много къси. Сивото […]

Лошото не идва само́…дишай!

Публикувано 2 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

На някаква Армак някой ѝ дръпнал щепсела на машината за дишане (ко ѝ има и за къв хуй е омотана с кабели и маркучи в леглото – ни мъ питайти, ни знам) и ся цялата фамилия я е заобиколила, тюхкат се и се вайкат около хриптящото ѝ и треперещо към затихващи функции тяло. Първа е […]

Последно – „Теленор“ става Цирк „Иванов“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Не съм от хората, които преекспонират една тема до безкрай, освен ако не става дума за кое да е от гербаджийските правителства и Кауфланд, но явно ще сменя рязко концепцията и месечните ми посещения в офис на Теленор ще превърна в личен поход в името на установяване на елементарни правила при плащане на сметки. Имам […]

Да бъдеш български войник – началото

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Купувам ли си боксерки, просто няма начин да не си спомня за един особен период от своята младост и днес пак стана така. (Много ги късам тия гащи, бе!) Два пъти се каня да разкажа за времето от влизането си в казармата до напускането ѝ девет месеца по-късно и все спирам до едно място. Сега […]

Теленор става Цирк „Балкански“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Три неща мога да правя безкрайно – вода да гледам как тече, огън как гори и служител на Теленор как ме обслужва. Влизам аз с бодра крачка в един от офисите им. На две от футуристичните гишета има клиенти – баба, която иска подробно да ѝ бъде обяснено какво е мегабайт и защо ѝ дават […]

Днес съм бяла и добра

Публикувано 4 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Значи, отивам днес в едно много държавно учреждение, влизам със зверски шут през съответната врата и заявявам на лелята зад бюрото: – Виж са змеицо гърчава – не съм се къпал от месец, потен съм на гъз, ял съм шкембе с много чесън, след него само чесън около една щайга и съм дошъл, за да […]

След залез слънце

Публикувано 2 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

По това време излизат ония нещастни, но горди хора, чието достойнство дневната светлина прогаря и яде овъглените му останки. Тези, които срамувайки се от почтеността си, принизена от тарикатите до непригодност към живота и липса на унисон с неговият ритъм, извеждат излинялата си душа само по тъмно на лов против волята й, водени от инстинкта […]

Баница по рецепта от ада

Публикувано 3 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Много е важно, когато влизам вкъщи, то да го правя с тиха стъпка, неуловимо присъствие и почти като муха. Усети ли ме Мрънкащото чудовище – няма спокойствие, няма тишина, няма отърване! „Ко прайш, ко ше прайш, ко прай, напръй това, напръй онова, слушай да ти разкажа, чувай ко щи кажа..?“ Въпросите и заповедите се редят […]