Теленор става Цирк „Балкански“

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Три неща мога да правя безкрайно – вода да гледам как тече, огън как гори и служител на Теленор как ме обслужва. Влизам аз с бодра крачка в един от офисите им. На две от футуристичните гишета има клиенти – баба, която иска подробно да ѝ бъде обяснено какво е мегабайт и защо ѝ дават […]

Днес съм бяла и добра

Публикувано 4 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Значи, отивам днес в едно много държавно учреждение, влизам със зверски шут през съответната врата и заявявам на лелята зад бюрото: – Виж са змеицо гърчава – не съм се къпал от месец, потен съм на гъз, ял съм шкембе с много чесън, след него само чесън около една щайга и съм дошъл, за да […]

След залез слънце

Публикувано 2 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

По това време излизат ония нещастни, но горди хора, чието достойнство дневната светлина прогаря и яде овъглените му останки. Тези, които срамувайки се от почтеността си, принизена от тарикатите до непригодност към живота и липса на унисон с неговият ритъм, извеждат излинялата си душа само по тъмно на лов против волята й, водени от инстинкта […]

Баница по рецепта от ада

Публикувано 3 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Много е важно, когато влизам вкъщи, то да го правя с тиха стъпка, неуловимо присъствие и почти като муха. Усети ли ме Мрънкащото чудовище – няма спокойствие, няма тишина, няма отърване! „Ко прайш, ко ше прайш, ко прай, напръй това, напръй онова, слушай да ти разкажа, чувай ко щи кажа..?“ Въпросите и заповедите се редят […]

Светът е голям и муцита дебнат отвсякъде

Публикувано 1 CommentПубликувано в Мрънководител

Настръхвам, направо се накокържам, когато на бензиностанцията до мен е спряла да зарежда Тойота хибрид. Почти винаги я кара някое зализано и наконтено юпи, което се държи по следния начин: Спира толкова внимателно до колонката, все едно скачва совалка с международната космическа станция в условия на червен код и жълт код едновременно, после бавно подава […]

Чиче, ака ми се!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

Не знам как точно да нарека преживяването си от преди известно време, когато реших да преспя във Варна – „Близки срещи от далеееече след третия вид“ или „Колят ме, мамо, чакъл в гърлото ми тъпчат“ Вече се унасям, когато чувам подозрителното – „Хруп, хруп, хруп..“ Аууууууу – мишка! Без малко да запищя като момиченце забравяйки, […]

Сладко от тишина

Публикувано 2 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

О, вие не знаете колко е хубаво да е почти полунощ, да е валял дъжд преди няколко часа, щурците да са освежени от спусналата се хладина и да надуват свирките с все сила, но пък на комарите да им е некомфортно и да са се покрили някъде, а ти да се опнал на открито на […]

Скубем ли скубем…

Публикувано 22 коментараПубликувано в Ше си праЙм кот си искам

И отново – скубем пилета. Света да свършва, ГЕРБ да пада от власт (което е все едно първото), чума да върлува, охтика добитъка да мори – ние скубем пилета. Майка ми мърмори, че на нейното много трудно му се изтръгват перата, а ние с баща ми си смигваме и без да имаме каквато и да […]