Перфектните палачинки

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Има една приказка, че денят се познава по сутринта. Аз пък си имам мой израз, че утрото никога не се познава по вечерта. Защото съботната вечер беше лежерна, с богато меню, с приятна документална поредица за гледане, два вида сладолед и торта. И мирен, спокоен разговор, лъкатушещ между треньора на Манчестър Сити, грешките в играта […]

Тайната на буквите

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Когато бях съвсем малка, на около четири годинки, бях смаяна, че татко и мама знаеха цели приказки наизуст и колкото и да внимавах, колкото и да ги следях, те очевидно никога не объркваха нито една дума, нито едно изречение. В началото мислех, че са много умни. После обаче разбрах, че тайната на тяхната невероятна памет, […]

Неделно утро в късно пролет

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Неделното утро винаги е хубаво. Особено през късната пролет. В правоъгълника на прозореца се разсъмва и птиците се събуждат. Пердетата първо синеят, после стават портокалови. Въздухът е чист и лястовиците започват да се стрелкат в небето,а гълъбите гъргорят нещо на перваза. Когато бяхме деца, хем обичах неделното утро, хем ме беше яд на него. Не, […]

Ще икономисваме заедно!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

А пък при Цуцанка Оризова един пенсиониран пуловер, с вид и акъл на изфирясал даскал каза, че сега ще икономисваме и ще спестим от ходенето по ресторанти. Че ние у нас и преди не ходехме по ресторанти – нямаме такива пари. Как ще икономисвам от нещо, което нямам? Мога да икономисам, ако да речем, си […]

Зимата на нашето недоволство

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Зимата се върна с пронизващ вятър, който цяла нощ ви и бушува в малките улички зад зловещо притихналите блокове. Дълго време, почти до разсъмване, трака с някаква ламарина. Няколко саксии паднаха от балконите като снаряди. Утрото дойде сиво и унило, с няколко изпърхвания на бледи, неуверени снежинки. Вятърът се наду отново и ги отнесе. Всички […]

Как се обича Родината

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми през почти целия си живот беше живяла в нашето, забравено от света селце. В паничката на Розовата долина, сгушено в подножието на планината, огрявано от ласкавото слънце, вързано със синята дантела на Тунджа. И наоколо – поля, поля, поля, докъдето ти поглед стига. Рано напролет щъркелите долитат и крачат важно с червените си […]

По кръв и по сърце!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Гледам с огромно удоволствие и с просълзени очи предаването на БНТ, по случай най-прекрасния ни празник. Радвам се от сърце, че националната памет е жива, че толкова хора днес са на Шипка и не се уплашиха нито от лошото време, нито от коварно хвърлената заплаха за вируси и зарази. Разбира се, дебелите разбойници днес не […]

За всички онези, отминали „събота вечер“…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Понякога в събота вечер ми се приисква да се върна назад във времето – към онези чудесни години на дискотеките, когато се слушаха наистина хубави парчетан(ама как прозвучах като заядлив старчок), а не мазна и противна чалга. Съботните вечери… Оглушителната музика, танцуващите светлини и онзи особен аромат на кожена тапицерия, цигари, парфюми и алкохол. Спомням […]

А пък в един форум за кокошки казаха…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Днес попаднах на един кокоши форум, няма как другояче да го определя. Такова кудкудякане в писмен вид не съм виждала дори в БГ мама, а те са върхът на тъпотията в личната ми класация. Та в този форум една персона обясняваше как се мие под. Но нека цитирам по памет за какво долу-горе идеше реч. […]

Спорът е невъзможен, изходът – предизвестен!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

С баща ми се спори трудно. Дори невъзможно. Убедена съм. Той е невъзможен и твърдоглав. Сигурна съм и че той мисли същото за мен. Представете си спокоен съботен следобед. Чочо се е позиционирал на табуретката и се е превърнал в сладко пухесто кълбо, от което тук-таме стърчат лапи, уши и мустаци. Татко се е излегнал […]