Просто джаз…и праз

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Прибирам се тази вечер – в едната ръка като шпага стръкове праз, в другата – две-три-пет-шест чанти, качулката на якето ми се е метнала на главата, ама до половината, носът ми заплашва да потече, а няма никакъв шанс да стигна до носна кърпа, защото, нали, ръцете само две. И гледам хората по тротоара – всичките […]

За лошото у добрите

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

С каква мисъл започвате деня си? Моята обикновено е „Аз не съм добър човек“. За мен е важно да си го напомням всеки ден, макар че всъщност тази мисъл си идва сама и спонтанно. Но винаги, когато си повярвам, че съм нещо свястно, та дори и прекрасно, се сещам за многото лоши неща, които съм […]

Беше 1983-а…

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Беше 1983-та. Това беше знаменателна година за мен, защото тогава открих за себе си „Депеш Мод“. Бях хлапе, като всички соц-хлапета. Поне външно. От радиоточката се лееха фолкорни ритми и мома момку думаше, думаше, още говореше. Росица Кирилова пееше с нежното си треперливо гласче, Лили Иванова разтваряше длани като хищни цветя, с този огромен маникюр; […]

Мъката на пролетария

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Значи, да не си помислите, че вечер, след дългия изнурителен трудов ден; след като съм прочела десет хиляди и една рецептурни книжки и съм ударила хиляда осемстотин и два печата на рецепти съм в правото си лежерно да се отпусна – взела горещ ободряващ душ, вечеряла скромна, но питателна храна и розова и доволна като […]

Сутрин – светлосиня

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Сутрин – светлосиня, сутрин – детски чиста… Мирисът на гранива мазнина от близката кебапчийница е неописуем. Над квартала се стели мръсната пелена на градския смог и виси на тежки парцали по терасите. Циганите размахват наежените си метли и тъжни хартийки изживяват последния си миг, преди да потънат в огромните торби с шума и боклуци. Някаква […]

Дневникът на склеротика

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Няколко днешни щриха от „Дневникът на склеротика“: А пък Захариевото Катище каза, че ние сме страж на демокрацията! На, да ви е яд! Всяка уважаваща себе си клиника би я приела с отворени обятия и би я изгубила из дебрите на психиатричната помощ. Още по-изкукали от нея са солджърите от военния съюз на мракобесието. Те […]

Лучена история

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

По Задушница хората обичат да се сещат за покойниците. Големи свещи горят на красиви снимки, с подходящи скръбни надписи: „Задушница е. Да си спомним с добро за нашите близки“, а наоколо пърхат ангели или Богородица свежда кроткото си лице към нас. Снимки на баници, на сладкиши и дребни сладки довършват това малко тържество на скръбта. […]

Искра в Кауфланд

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Винаги, когато вляза в „Кауфланд“ или в който и да е хипермаркет, изпитвам две чувства – на ужасна лакомия и на ужасен срам от лакомията. Нямам време да се отдавам на чувства обаче, защото навън мъжът ми ми засича време с едни и същи думи всеки път: – Значи, да не вземеш сега да ми […]

Къщата. Брадърът. Оригиналът!

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Значи, тунайт и аз се разписах в гледането на Брадъра и много се гордея със себе си. Поставих личен рекорд от десет минути и няколко секунди, в които зяпах странните същества, обитаващи Къщата. Гледах ги така, както човек наблюдава някоя особено гнусна гъсеница или гол охлюв, опитващ се да вземе завой – нали знаете какво […]

Чушката люта пак люта и ти си, Искре ле, кът нея

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Винаги съм се чудела как е възможно на такава малка площ, каквото е нашето жилище, да се съберат толкова много вещи, деветдесет и девет цяло и девет процента от които – никому ненужни. Като започнете с отварянето на гардероба и намерите вътре една синя тениска с влюбени котки, която си купих в пристъп на умопомрачение […]