Кварталът е хубав, с големи къщи, тихи улици и малки магазинчета, гушкави като Дядовата ръкавичка, в които има всичко – от сапун за пране и „селски“ хляб, до скъпо уиски и луксозни бонбониери. Пролетното слънце топло се разтича по покривите и позлатява спящите прозорци. Но зад привидната хубост наднича пустота. Старци с патерички доживяват дните […]
В навечерието на Осми март пожелавам на всички мои посестрими да са здрави и щастливи! Беше време (преди година, че и по-малко), когато заклеймявах и громях празника, където седна и стана. Но нещата се променят. Не, нещата са си същите, аз се промених. И докато тропах с тенджери и тигани в безкрайния кухненски кръговрат, се […]
Имаше една реклама: „Традициите не са това, което бяха“. Та се замислих за традициите. За нормите, които някога приемахме безусловно, а сега започнаха да отмират. Почти не минава ден, в който да не се сетя за тази тема. Помните ли нашите баби, как спазваха норми и обичаи? Бяха изградили една привидно странна ритуалност, която в […]
Следобедът клони към края си, питката ухае и е вече преполовена, вятърът ветрее прането и по улицата няма жива душа. В такива моменти си спомням студените следобеди на село, когато пролетта едва се усещаше в острия вятър и в крехката зеленина, покарала тук-там по полето. Кокичетата люлееха белите си глави в градината. В стаята печката […]
Честит празник на всички българи! Днешният ден е най-прекрасният и най-драматичният в нашата тежка, мъченическа история. Това е ден, с който трябва да се гордеем, да го тачим като най-скъпа на сърцата ни реликва, да го пазим в паметта си. Хиляди хора са загинали, за да ни има нас днес. Техните кости са легнали непогребани […]
Аз съм истински вампир. Излизам рано сутрин, когато слънцето още се прозява и се почесва, дето не го сърби и се прибирам, когато то отдавна хърка в ложето си. Днес обаче, по някакво чудо, се намерих на улицата в свежото предпролетно утро. И слънцето също беше там. И ме обля с меката си ласка, помилва […]
Има една категория хора, които аз наричам „самодоволните“. Това са хората, които са имали късмета да се родят в добри семейства, да учат в хубави училища, да създадат „гнездо“ с човек от тяхната черга и да заживеят един спокоен, без лишения живот, в който всеки от съпрузите си кара собствена, при това доста прилична кола; […]
Усещането, когато се прибера вкъщи, натоварена с торби и чанти като магаре (липсва ми само един магарешки бодил, да си го предъвквам) и заваря татко да гледа някакво безумно предаване по Евроком, е малко по-поносимо от това да те блъсне ТИР. Малко. Много малко. Незначително. Никак. Телевизорът бумти потресаващо и ме гледа отчаяно с плоското […]
Доста време и много сутрини се търкалях вкъщи в болнични, заради трижди проклетия грип. Свикнах на лежерно съществуване, нещо като лек зимен сън на мечка. Ставах в десет, с прическа като от фризьорско прет-а-порте, изпивах си послушно таблетките и клеевата тинктура, витамините и хранителните добавки, закусвах кротко с попарка от сиренце и се заемах с […]
Той е вече доста възрастен, не ми се иска да кажа „стар“, защото го помня от времето, когато беше в мъжкия си разцвет – висок, едър, с лъвска глава, с изражение на човек, който може да събаря планини, да щурмува кули и да обезглавява дракони. Сега се е превърнал в смалено, кротко деденце, което обикаля […]