Етюди

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Вечерта е мека. Снегът, на който се порадвахме за един ден, се стопи напълно. Улицата е почти безлюдна. Приветливо светят прозорци. Небето сияе с някакво странно и красиво нощно сияние. Горе, невероятно високо и толкова далеч примигват червените очи на сателитите. Долу, необозримо ниско, кипят телевизионни страсти. Пършиви новини, изречени с изкуствените гласове на китайски […]

Неделни контрапункти

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Моята неделна сутрин: 05:30 – Чочо ме събужда, защото е гладен. Ставам – боса, рошава, умряла от студ, сипвам гранули в паничката и в чехъла си и си лягам пак. Ставам след пет секунди, за да изтърся залепналата на петата ми гранула. 07:00 – Чочо ме събужда, защото е жаден. Ставам – боса, рошава и […]

Мъжете, ах, мъжете…(след)новогодишни размисли

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Нищо не е по-уморително от това да отговаряш на новогодишни честитки, когато в главата ти тътне като след Сталинградската битка, в устата ти има вкус и консистенция на напикан памук, а едното ти ухо директно лови сигнали от „Косите на Вероника“. Седиш на компютъра по гащи на лилави точици и тениска с надпис „Най- добър […]

Zdr, bepce. Ko pr?

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Не знам откъде и как, но на всяка Нова година, това съм го забелязала откак имам фейсбук, изпълзяват и ме налазват някакви хора, които много искат да бъдем приятели. Предимно мъже. Предимно от онзи тип, до когото бих се докоснала само с дулото на Берета 92 и ако срещна въпросния тип късно вечер, ще побягна […]

Тъжният апотеоз на простака

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Гледате ли „Шоуто на Слави“ и в частност – конкурса за актьори? Ами не стойте така, не ме съзерцавайте умно, ами гледайте. Важно е да издържите и да изгледате поне един епизод от това кощунство над човешките ценности и жестоко посегателство над човешките сетива. Трудно е, едва се издържа, затова предварително вземете две таблетки, а […]

Любовен роман за напреднали

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Значи, винаги съм искала да напиша любовен роман. Още от малка. Още минавах в полуклек под масата и четях „Приключенията на Лукчо“, а вече исках да напиша любовен роман. Но да е толкова хубав, толкова изпълнен с нежни и красиви чувства, че когато го четат, хората да ахват от възторг, в гърдите им да затупкват […]

За Лукса

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Малко предисловие: Имена, както и прякори, се употребяват с кратък член, независимо от синтактичната им роля в изречението. Правя това важно за мен уточнение, защото на няколко пъти приятели се опитват да ме поправят, например относно разказа за Духа. Снощи, докато всички спяха, аз се загледах в един филм с Дженифър Лопес и Ралф Файнс. […]

Сладък грАх

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

От дълго време, поне от година, гледам в един сайт реклама на тоалетна вода, която се нарича „Сладък грах“. Описанието на аромата е толкова аристократично и някак вълнуващо, при това се споменава и английският кралски двор, че човек не може да не си каже: „А! Ето го ароматът, с който ще ухая на истинска дама. […]

Всеки ден е равносметка

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Не обичам равносметките. Самата дума ме дразни. Напомня ми прекалено много за омразната ми математика, за уравнения, дроби и числа. Дойде краят на годината и се започва: „Мили приятели, в красивата коледна нощ аз правя своята равносметка и разбирам, че животът е низ от …дъра- бъра…клише…клише…клише… КЛИШЕ“. И странно, но някак уж сме до болка […]

Празникът си е празник…предпетъчно

Posted Leave a commentPosted in Искра Веселинова

Празникът си е празник, особено, когато пазаруваш с нервен хиперактивен индивид, който по някакво стечение на обстоятелствата е твой роден син. Има моменти и моменти. Има моменти, когато сърцето ми тупа от радост и гордост, от очите ми бликат развълнувани сълзи и ми иде да разцелувам това първородно чедо. Но има и моменти, когато се […]