В един хубав ден през 1934-та, попът от татковото родно село събрал енориашите си и ги повел за откриването на паметника на Шипка. Моята прабаба Вида също била сред тях. Потеглили с волските каруци, кой в каруцата, кой пешком крачи край нея, стари баби и млади невести с младенците на ръце, мъже и деца, лека-полека, […]
Когато някои хора заговорят за приготовления за пътуване, аз мога само да повдигна вежда и да се изсмея снизходително. Къде съм аз, къде сте вие? Аз почвам оттам, където вие свършвате, бе! Щом някой вкъщи предложи да се тръгва и да се пътува донякъде, аз надавам вой до небесата. Какво пътуване, моля ви се, какви […]
Вчера татко ми се обади и ме пита с благ, меден гласец, колко време и на коя степен на котлона се вари пача. Такаааа…От този въпрос, на който аз отговорих с не по-малко меден гласец, леко, но за постоянно ми се изправи косата. Ще кажете: Ама защо? Защото, любезний ми читателю, когато татко готви, може […]
Днес е денят на Свети Архангел Михаил. Изпитвам особена почит към него – покровителя, победителя на злото, предводителя на небесното войнство. Не знам защо и дори не мога да го обясня и нямам намерение да обяснявам – където има вяра, обяснения не са нужни, най-малко пък мисля да защитавам това, което мисля и нося в […]
Има една приказка, че денят се познава по сутринта. Аз пък си имам мой израз, че утрото никога не се познава по вечерта. Защото съботната вечер беше лежерна, с богато меню, с приятна документална поредица за гледане, два вида сладолед и торта. И мирен, спокоен разговор, лъкатушещ между треньора на Манчестър Сити, грешките в играта […]
Когато бях съвсем малка, на около четири годинки, бях смаяна, че татко и мама знаеха цели приказки наизуст и колкото и да внимавах, колкото и да ги следях, те очевидно никога не объркваха нито една дума, нито едно изречение. В началото мислех, че са много умни. После обаче разбрах, че тайната на тяхната невероятна памет, […]
Неделното утро винаги е хубаво. Особено през късната пролет. В правоъгълника на прозореца се разсъмва и птиците се събуждат. Пердетата първо синеят, после стават портокалови. Въздухът е чист и лястовиците започват да се стрелкат в небето,а гълъбите гъргорят нещо на перваза. Когато бяхме деца, хем обичах неделното утро, хем ме беше яд на него. Не, […]
А пък при Цуцанка Оризова един пенсиониран пуловер, с вид и акъл на изфирясал даскал каза, че сега ще икономисваме и ще спестим от ходенето по ресторанти. Че ние у нас и преди не ходехме по ресторанти – нямаме такива пари. Как ще икономисвам от нещо, което нямам? Мога да икономисам, ако да речем, си […]
Зимата се върна с пронизващ вятър, който цяла нощ ви и бушува в малките улички зад зловещо притихналите блокове. Дълго време, почти до разсъмване, трака с някаква ламарина. Няколко саксии паднаха от балконите като снаряди. Утрото дойде сиво и унило, с няколко изпърхвания на бледи, неуверени снежинки. Вятърът се наду отново и ги отнесе. Всички […]
Баба ми през почти целия си живот беше живяла в нашето, забравено от света селце. В паничката на Розовата долина, сгушено в подножието на планината, огрявано от ласкавото слънце, вързано със синята дантела на Тунджа. И наоколо – поля, поля, поля, докъдето ти поглед стига. Рано напролет щъркелите долитат и крачат важно с червените си […]