Днес попаднах на един кокоши форум, няма как другояче да го определя. Такова кудкудякане в писмен вид не съм виждала дори в БГ мама, а те са върхът на тъпотията в личната ми класация. Та в този форум една персона обясняваше как се мие под. Но нека цитирам по памет за какво долу-горе идеше реч. […]
С баща ми се спори трудно. Дори невъзможно. Убедена съм. Той е невъзможен и твърдоглав. Сигурна съм и че той мисли същото за мен. Представете си спокоен съботен следобед. Чочо се е позиционирал на табуретката и се е превърнал в сладко пухесто кълбо, от което тук-таме стърчат лапи, уши и мустаци. Татко се е излегнал […]
Банално начало, но времето е наистина прекрасно. За Трифон Зарезан обаче си е рано, няма какво да си кривим душите, рано е, Природата си знае работата. Нашите предци са имали повече акъл от нас и са съобразявали празниците с нея, а не обратното. Защото обратното е невъзможно – не можеш да вкарваш Богинята-Майка в твоя […]
Чорбицата къкри на котлона и аз се сещам за онази детска игра, помните ли я, старци-набори: „Казанчето ври, бяла пара пуска“, и ми става едно такова миличко, драгичко и апетитно. И уютно. А Чочо наблюдава от висотата на хладилника какво се върши из кухнята. Да знаете от кака си Искра, че няма по-вкусно ядене от […]
Събудих се с лоши мисли в главата и с някаква розова утайка от сънища, която полека се отцеждаше от ума ми. Осъзнаването ми сутрин винаги е болезнено. В съня ми имаше наситенозелени лози с огромни маслени листа и странна розова мъгла, увиснала между лозите. А после видях прозореца и безрадостното утро навън и чух горестните […]
За Коледа с мъжа ми купихме котлети за основно ястие и решихме да ги печем на скарата. Той обаче, Юдата му с Юда, реши да излезе да поработи и да ме остави насаме със скарата и котлетите. Това ме накара да се чувствам нещастна, което, предполагам, беше и целта. – Защо ще излизаш да работиш? […]
Когато бях дете прекарвах ваканциите на село. Никакви пионерски лагери не можеха да ме съблазнят, никакви екскурзионни летувания, никаква семейна почивка на море. Исках да си ходя на село и това е. Бях влюбена в кротките пасторални картини – магаре сред зелена поляна пасе огромни, сякаш нарисувани магарешки бодили; веригата на тополите между нашето село […]
Разговор у нас снощи. За краткост именувам събеседниците с А(Аз); М(Мъжът ми) и С(Син първи). Действие първо, сцена първа: А. седи на компютъра и пише глупости във фейса. М. с едното око гледа телевизия, с другото си гледа в телефона и се смее на стари вицове, с третото държи А. под контрол, с четвъртото чете […]
Десети ноември. Ужасна дата в нашата несретна история. Докато Васко Кръпката, който наистина е кръпка върху лицето на човешкия вид, ни успокояваше, че комунизмът си отива, аз се чудех, имало ли е някога комунизъм където и да е. Мисля, че не. Използването на една чиста до съвършенство идея за мръсни цели, роди чудовищата на мрака […]
Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]