Пътека към светлината

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не ми излиза от ума и от душата оная окосена пътека. Пътеката и след нея – ливадката. Тревицата съхне на слънце и какъв аромат се носи от нея, Господи, на свежо, на чисто, на сладка зеленина, на светлина и обич. Днес небето слезе ниско и светът се притаи. Лястовичките започнаха да се стрелкат все по-долу, […]

Папата-кючек

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Каквито и намерения да се крият зад посещението на папата у нас, каквито и дипломатически, политически и религиозни различия да се опитваме да загладим (или да задълбочим, знам ли), всичко това, цялото посещение, се превръща в пародия, благодарение на малоумието на репортери и цели телевизии, воглаве с „Нова“. Току-що мазохистично гледах част от репортаж, в […]

Разпухкана баница

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Предисторията: Малкият ми син, дъвчейки моята баница, ми казва: „Леля прави много хубава баница (разбирай- тая не става за никакъв чеп). Нейната баница е много пухкава (разбирай- тая е твърда като главата ти). Нейната баница е мекичка и се къса лесно (разбирай- тая има консистенция на широк ластик за бабешки гащи).“ Ядосах се аз, обидих […]

За изкуството и театъра след Световния ден на отвореното писмо

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

„Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи като за университета, библиотеките и училищата. Изобщо, целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура… Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на […]

Усещане за събота

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Усещането, че е събота и не съм дежурна на работа е толкова прекрасно, че преглъщам дори рязкото и внезапно събуждане от синовни гласове, които се наричат със скверни имена заради някаква глупост. Минават като катъри покрай ложето ми, но аз стискам очи и спя. Някой е решил, от стоте контакта в апартамента ни, да си […]

Връзки

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Кварталът е хубав, с големи къщи, тихи улици и малки магазинчета, гушкави като Дядовата ръкавичка, в които има всичко – от сапун за пране и „селски“ хляб, до скъпо уиски и луксозни бонбониери. Пролетното слънце топло се разтича по покривите и позлатява спящите прозорци. Но зад привидната хубост наднича пустота. Старци с патерички доживяват дните […]

Осми март в аванс

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

В навечерието на Осми март пожелавам на всички мои посестрими да са здрави и щастливи! Беше време (преди година, че и по-малко), когато заклеймявах и громях празника, където седна и стана. Но нещата се променят. Не, нещата са си същите, аз се промених. И докато тропах с тенджери и тигани в безкрайния кухненски кръговрат, се […]

Традициите не са това, което бяха…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Имаше една реклама: „Традициите не са това, което бяха“. Та се замислих за традициите. За нормите, които някога приемахме безусловно, а сега започнаха да отмират. Почти не минава ден, в който да не се сетя за тази тема. Помните ли нашите баби, как спазваха норми и обичаи? Бяха изградили една привидно странна ритуалност, която в […]

Следобедът преваля…

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Следобедът клони към края си, питката ухае и е вече преполовена, вятърът ветрее прането и по улицата няма жива душа. В такива моменти си спомням студените следобеди на село, когато пролетта едва се усещаше в острия вятър и в крехката зеленина, покарала тук-там по полето. Кокичетата люлееха белите си глави в градината. В стаята печката […]

Честит празник, българи!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Честит празник на всички българи! Днешният ден е най-прекрасният и най-драматичният в нашата тежка, мъченическа история. Това е ден, с който трябва да се гордеем, да го тачим като най-скъпа на сърцата ни реликва, да го пазим в паметта си. Хиляди хора са загинали, за да ни има нас днес. Техните кости са легнали непогребани […]