Гайда свири, гъдулка плаче..

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Разговор у нас снощи. За краткост именувам събеседниците с А(Аз); М(Мъжът ми) и С(Син първи). Действие първо, сцена първа: А. седи на компютъра и пише глупости във фейса. М. с едното око гледа телевизия, с другото си гледа в телефона и се смее на стари вицове, с третото държи А. под контрол, с четвъртото чете […]

Отрязани криле

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Десети ноември. Ужасна дата в нашата несретна история. Докато Васко Кръпката, който наистина е кръпка върху лицето на човешкия вид, ни успокояваше, че комунизмът си отива, аз се чудех, имало ли е някога комунизъм където и да е. Мисля, че не. Използването на една чиста до съвършенство идея за мръсни цели, роди чудовищата на мрака […]

Втренчени мълчания

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Напоследък повече ми се мълчи. Когато човек мълчи повече, той и чува, и вижда повече. Мълчанието ме връща към късните есенни дни на село. Хората, които живеят на такова място, ще ме разберат. Студените утрини са изпълнени с влага, която трепти по всяко посърнало растение, по всеки войнствено наострен храст, по окапалата шума на дърветата. […]

Седмицата в два щриха

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Седмицата беше тежка. Уморена съм, бе, хора! Имам нужда от почивка, от чаша димящ чай, от късно есенно слънце и ранни есенни вечери, от топла завивка и мека прегръдка. Но понеже ще си остана с мечтите, а реалността е сурова кучка, мамка ѝ, тези дни съм хем инертна и имам физиономия на отлитащ марсианец, хем […]

Не се страхувайте, ще пораснем!

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не се страхувайте, ще пораснем! Ще преживеем всички национални страдания. Правили сме го. Неведнъж. Ще свикнем да бъдем свободни. Ще спрем да се снимаме в снизходителните прегръдки на Вождове, ще се отучим да търсим одобрението в презрителните им усмивки, ще се научим да искаме от тях повече, много повече. Младежите ще разберат, че да членуваш […]

Късно лято

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Есента се усеща вече – дори в най-големите обедни жеги се чувства, как лятото прегаря. Улиците опустяват, напечени от слънцето, колите фучат с приспивен шум, дърветата изнемогват от горещия въздух и свиват листа, за да запазят влагата им. Но в мигновените мярвания на лястовичи стрели, в синьото на небето, в наедрелите гроздове по асмите в […]

Неделна аларма

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Не знам дали студът ме събуди пръв или съвсем не скритите вопли на Чочо, който ревеше пред входната врата след мъжа ми, тръгнал на дежурство. В четири сутринта, за Бога! Опитах се да игнорирам плачевните извивки, но, когато осъзнах, че скоро полиция, гражданска защита и фондация „Четири лапи“ ще задумкат на вратата, предпочетох да стана. […]

Мракът на българския Дери

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Защо досега не написах нищо за случая в Сотиря? Беше убито дете, умря мъченически навръх Богородица. Показателно! Страховито! Не искам да ровя в тъмната материя, да надничам в тайнствени и опасни кътчета, да повдигам завеса, зад която може би се вихри Мракът. Може би, ако човек надникне зад тази завеса, вече няма връщане назад – […]

Шивачка

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Баба ми по майчина линия беше шивачка. По цял ден у нас идваха жени да им шие и за мен беше страшно интересно да стоя при тях в скромната и много чиста „долна“ стая, отделена с малко антре и две вътрешни стъпала от „горе“. От червено-оранжевата пътна врата тръгваше спретната циментова пътека – винаги пометена, […]

Ден на Котката

Публикувано Оставете коментарПубликувано в Искра Веселинова

Неслучайно написах Котката с главна буква. От древните времена, когато египтяните са боготворели това прекрасно създание, до наши дни, котките съумяват да ни влязат под кожите, да се настанят в душите ни, да стоплят сърцата ни и да ни изпълват с радост и нежна любов. Преди се чудех на стопаните на домашни животни за поведението […]